Предишните парламенти често се превръщаха в арена на политически сблъсъци още преди официалното им конституиране – всяка партия влизаше с ясна стратегия и собствена сметка. Формирането на основната институция в републиката ни обаче е въпрос от държавно значение. Изборът на председател не трябва да се тълкува като знак за това кой как се позиционира в политическата шахматна дъска.

Това заяви журналистът Людмил Илиев в „Тема на седмицата“ на предаването „Политически НЕкоректно“ по БНР.

Политически баланси и промяна в тона на ДПС

Според Илиев, ДПС вече е изоставило по-острата си реторика срещу президента Румен Радев от известно време насам.

„Дали това е признак за драматична смяна на политическия курс? По-скоро не.“

Журналистът коментира, че победата на Радев е толкова убедителна и категорична, че политическата му конфигурация в момента позволява да се предприемат почти всички действия в рамките на това Народно събрание. Затова партии като ГЕРБ и ДПС според него по-скоро избират стратегия на „снишаване“, за да избегнат директен сблъсък и да ограничат евентуални щети, като едновременно с това демонстрират, че не са в открита конфронтация с новата власт. Въпреки това, той подчертава, че засега липсва ясна картина как точно ще се реализира т.нар. „демонтаж на модела“.

Съдебната власт и ограниченията на системата

Илиев смята, че дори при евентуална смяна на Висшия съдебен съвет (ВСС), това само по себе си няма да доведе до реална трансформация в начина на функциониране на съдебната власт. По негови думи, без промени в конституционната рамка, не може да се очаква сериозна промяна нито във вътрешната логика на системата, нито в отношенията ѝ с останалите власти.

Политическо влияние и съпротиви в парламента

Той допълни, че няма да е лесно да се постигне концентрация на власт около президента Радев, дори при наличие на парламентарно мнозинство.

„Ако при избора на новия ВСС ПБ държи да наложи точно определени хора, без да се съобразява с останалите политически сили, ако се опитат да наложат изцяло своя поглед как да изглежда ВСС, нормално е да очакваме съпротива от останалите политически сили,“ аргументира се той.

Ролята на президента и рисковете от концентрация на власт

Илиев отбеляза, че досега Радев е действал от позицията на „политически арбитър“, позициониран над основните конфликти, но сега се намира в различна ситуация – в самото поле на политическата борба, което изисква нова стратегия и подход.

От тази гледна точка, ако той запази досегашния си стил на действие, съществува риск парламентът да се превърне в инструмент без реална автономност, което журналистът определя като по-лош сценарий дори от практиката на „гумен печат“, наблюдавана в предишни управления.