Ако има Путин, има Русия. Ако няма Путин, няма да има Русия… Когато президентът Путин влезе през позлатените врати на Кремъл на бляскавата си церемония по встъпване в длъжност в Москва във вторник, той ще бъде посрещнат от лоялни членове на политическия и религиозен елит. Всички те го представят като живо въплъщение на Русия.
Дори Йосиф Сталин не е създавал толкова мощен култ към личността си. Модерен цар по всичко, освен по име, Путин управлява Русия в продължение на 24 години. И не показва никакви признаци да сдаде властта – поне не доброволно.
Вячеслав Володин, председател на руския парламент, каза:
„Ако има Путин, има Русия. Ако няма Путин, няма да има Русия“
Патриарх Кирил, главата на Руската православна църква, ключов съюзник на Кремъл, приветства управлението на Путин като „Божие чудо“. Той пък описа убийствената му инвазия в Украйна като свещена война срещу „сатанинските“ сили.
След като си осигури нов шестгодишен мандат на президентските избори през март, Путин ще изпревари Сталин като най-дълго управлявалия руски владетел след Екатерина Велика. Съгласно конституцията на Русия, която беше пренаписана през 2020 г., за да се удължат сроковете на мандата му, той може да остане президент поне до май 2036 г. Тогава ще навърши 83 години.
„Със завръщането си на президентския пост през 2012 г. след четири години като министър-председател, Путин започна да мисли за себе си като за незаменим“, казва Фиона Хил, бивш експерт по Русия в Белия дом. „Той не може да си представи себе си далеч от президентския трон. Нито пък други хора около него – те не могат да си представят, че някой друг може да е в това положение.“
След смъртта, или предполагаемото убийство на Алексей Навални в суров арктически затвор. А и след самолетната катастрофа, при която загина Евгений Пригожин, който започна въоръжен бунт срещу Москва миналата година,
има малко жизнеспособни, или поне видими заплахи за хватката на Путин върху ключовете на Кремъл
В Украйна неговата армия напредва стабилно. А в САЩ спорът в Конгреса относно военната помощ за Киев даде на Москва надмощие на бойното поле. Доверието на Путин вероятно ще скочи още повече, ако Доналд Тръмп бъде преизбран за президент на САЩ през ноември.
„Тръмп е в същото състояние на силен лидер. И може да се окаже, че Путин ще си има работа с Америка, която прилича повече на другите места, с които той има работа – Китай, Унгария и Турция на президента Ердоган. За него това ще бъде много по-подходящо“, казва Хил, който е съветвал администрацията на Тръмп и е свидетел на изслушванията за импийчмънт на бившия президент.
Хил също казва, че Тръмп вярва, че Русия и Украйна са по същество една и съща държава. На първо място, защото много украинци говорят руски като първи език
„Когато Путин изрази идеята, че Украйна не е истинска държава, Тръмп би бил склонен да се съгласи“, каза тя. „Опитах се да обясня на Тръмп, знаете ли, че САЩ не са част от Англия или че Канада не е, Австралия или Нова Зеландия или други англоезични страни не са. Но цялата идея изглеждаше някак загубена. Той беше на мнение, че „каква е разликата? всички те говорят руски“.
Дълго пътуване, изпълнено с насилие, отведе Путин от апартамент със студена вода в следвоенния Ленинград до Кремъл
Сега той командва най-големия запас от ядрени бойни глави в света.
Руски официални лица отправиха многобройни заплахи за използване на ядрени оръжия от началото на войната в Украйна. А в понеделник Москва обяви, че ще проведе учения за упражняване на разполагането на ядрени ракети на бойното поле.
Въпреки че е обичайно да се описват отношенията между Русия и Запада като най-лошите от Студената война насам, някои историци казват, че нещата никога не са били толкова зле.
„Мисля, че те са много по-лоши, отколкото бяха по време на Студената война“, казва Сергей Радченко. Той е виден историк от епохата и автор на „Да управляваш света: Кандидатурата на Кремъл през Студената война за глобална власт“.„Тогава имаше много дипломатическо взаимодействие и разбиране от двете страни какво може или не може да направи другият. Задните канали работеха много добре. Имаше шпионаж. Но не и опит да се навредят на дипломатите на другата страна. И двете страни имаха всеобхватна визия: a премахване на Третата световна война. Не знам колко от тази визия е останала днес.
Разследване твърди миналия месец, че агенти на Кремъл са атакували американски дипломати и служители на разузнаването с оръжия със звукова енергия. Те причиняват гадене и загуба на слуха, наред с други заболявания. Това явление е познато като „хаванския синдром“.
Има и опасения относно състоянието на ума на Путин
Президентът Зеленски, украинският лидер, тази седмица нарече Русия страна, „в която цари лудостта“. Мария Певчих, ръководител на антикорупционната група на Навални във ФБК, описа Путин като „много находчив психопат“.
Глеб Павловски, който съветваше Кремъл от 90-те години на миналия век до 2011 г., каза пред The Sunday Times в началото на войната в Украйна, че Путин е неузнаваем от лидера, когото някога е познавал.
„Той нямаше тази мания за Украйна, поне не до такава степен, по време на първите си два президентски мандата“, заяви той.
Путин прекара голяма част от пандемията в резиденцията си Ново-Огарьово край Москва, където малкото му редовни контакти се състяха предимно от колеги хардлайнери от най-близкия му кръг. Сред тях беше Николай Патрушев, шефът на мощния съвет за национална сигурност на Русия.
Патрушев, бивш агент на КГБ, който познава Путин от десетилетия, е известен с вярата си в теории на конспирацията
Миналата година например той заяви, че САЩ се стремят да завладеят Русия. Те искали да преместят гражданите си в Сибир след експлозия на супервулкан в парк Йелоустоун, която би направила Северна Америка необитаема.
Освен това се смята, че той е бил един от малкото руски служители, които са знаели предварително за решението да започнат пълномащабно нахлуване в Украйна. Николай Петров, анализатор в Chatham House, казва, че Патрушев най-вероятно подхранва идеи на Путин.
„Той контролира важен канал за връзката на Путин с външния свят“, каза той пред Нова газета Европа, руски опозиционен уебсайт в изгнание.
Смята се, че безпощадността на Путин, когато се справя с враговете му, произтича отчасти от страх, че животът му може да бъде изложен на риск, ако бъде принуден да напусне властта
Той се страхува, че той е преследван от зловещата съдба на полковник Кадафи, либийският диктатор, който беше убит от собствения си народ през 2011 г.
Смъртта на Кадафи от ръцете на бунтовническите сили след намесата на Запада в Либия се случи месеци преди масовите протести срещу измами на вота да избухнат в Москва. Те бяха една от най-големите заплахи за управлението на Путин досега.
„След това, което се случи с Кадафи, Путин започна да се чуди относно собствената си безопасност“, каза Хил.
Въпреки че Русия не е комунистическа държава и Путин е по-в плен на изкушенията на капитализма, отколкото на трудовете на Карл Маркс и Владимир Ленин, при неговото управление се завръщат политически репресии в съветски стил и строг държавен контрол върху медиите.
За разлика от много свои връстници, Путин не преживя драматичните демократични реформи, които заляха Съветския съюз
Те идват в края на 80-те години при Михаил Горбачов. Когато се наложи перестройката, забранените книги и филми станаха достъпни. Съветската държавна телевизия излъчи сатирични предавания, които питаха: „Бил ли е Ленин луд?“. Излъчваха и странни психически изцеления сесии.
Путин обаче беше базиран в Дрезден, Източна Германия. Тогава тя беше комунистическа държава, която беше дълбоко враждебна към промените, настъпващи в Москва. Жителите на повечето източногермански градове можеха да приемат западни телевизионни предавания. Но не така стояха нещата в Дрезден, което му спечели прозвището „долината на невежите“.
По време на пътуванията си обратно към бързо променящата се родина, Путин ще си спомни по-късно, му е било трудно да „свикне с реалността“. Неговото президентство вероятно е било един дълъг опит да прекрои реалността във форма, която му харесва повече. Независимо от последствията за Русия, Украйна и света.
Източник: The Times/Превод: SafeNews
