Всеки ден България трупа близо 1 млн. лева дълг заради най-големия скандал в последните години – по договор с „Боташ“, който на практика не се ползва. Държавният газов оператор е задлъжнял със стотици милиони и вече не може да си позволи да плаща.

Как се стигна дотук?

Българско държавно дружество дължи стотици милиони левове по договор за газ, които не може да плаща. Новината дойде от изказване на министъра на енергетиката Жечо Станков.

Но това е само козя пътечка превърнала се в магистрала по пътя на Копринката.

Историята за споразумението с турската държавна газова компания „Боташ“, започва със сключването му през 2023 г. при служебното правителство на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев.

Държавният газов доставчик „Булгаргаз“ вече е платил стотици милиони по същия договор. И то без на практика да ползва услугата, за която плаща. А от девет месеца изобщо не може да си позволи да плаща, каза Станков преди повече от месец пред БНТ откъдето започна и засиления интерес на народните ни избранници именно към тази афера.

Бас ловя, че всеки е започнал да смята на ум комисионната на далавераджиите, след като се плащат такива пари на Турция за нищо. И бас ловя, че всеки е поискал да е на мястото на комисионерите…

Но…някои договори са само за богоизбраните.

Останалите, поне може да пробват да направят нещо за страната, като беглите опити да предоговорят този контракт.

Обаче ядец: Дружеството не може да прекрати договора, освен ако не плати цялата сума – близо 4 млрд. лева.

„Той е направен да не може да се променя, да не може да се прекъсва, защото винаги виси дамоклевият меч на неустойките“, обясни преди време бившият български посланик в Москва и специалист по енергийни въпроси Илиян Василев.

Няколко правителства казват, че се опитват да предоговорят условията, но досега това не е довело до резултат.

Споразумението отдавна е обект на критики от експерти и политици, които казват, че то е неизгодно за България. Стои и въпросът дали то може да отвори вратата за внос на руски газ в България и в Европа.

През 2023 г. беше създадена временна парламентарна комисия, която да провери договора. През април 2024 г. парламентът реши да предаде доклада ѝ на прокуратурата и на Държавната агенция „Национална сигурност (ДАНС). Но няма публична информация те да са предприели нещо оттогава.

А сега идва сметката.

Какъв е този договор

Споразумението между българската държавна компания „Булгаргаз“ и турската „Боташ“ беше подписано на 3 януари 2023 г.

То предвижда България да плаща на Турция близо 500 хил. долара на ден такса за достъп до турските терминали за втечнен газ и за пренос по турската инфраструктура. Таксата се дължи за резервиран капацитет за пренос. България трябва отделно да плаща за самия природен газ, който иска да достави.

Таксата се дължи независимо дали се пренася газ или не. Договорът предвижда и промяна на таксата в зависимост от инфлацията. Жечо Станков каза, че заради това от 2025 г. таксата се увеличава с 50 хил. лева на ден.

Споразумението е за срок от 13 години и е на обща стойност над 2 млрд. долара или близо 4 млрд. лева. При предсрочно прекратяване „Булгаргаз“ ще дължи цялата сума.

Документът предвижда също „Боташ“ да получи резервиран капацитет в българската газопреносна мрежа, която се управлява от „Булгартрансгаз“. Това на практика значи, че турското дружество може да продава газ на крайни клиенти в България.

Самото споразумение не е публично с аргумента, че представлява „търговска тайна“. Това е практика при сключване на подобни договори.

Документът обаче беше публикуван от групата Bg Elves („българските елфи“). Информация за съдържанието му има и в доклада на временната парламентарна комисия в 49-ото Народно събрание, която разгледа споразумението и който доклад има и медията ни.

Кой го сключи

Споразумението беше договорено по времето на служебното правителство на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев. Министър на енергетиката беше Росен Христов. При подписването на споразумението, те го представиха като „историческо“.

Радев каза тогава, че документът е резултат от договореностите, постигнати на негова среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган месец по-рано.

Самият документ беше подписан от тогавашната директорка на „Булгаргаз“ Деница Златева и директорът на „Боташ“ Бюрхан Йозджан.

В изтеклия документ обаче стои подписът на Христов. По-късно стана ясно, че отделно споразумение е подписал и Владимир Малинов – тогава директор на газопреносния оператор „Булгартрансгаз“, по-късно служебен министър на енергетиката, а сега отново директор на държавното дружество, който се разболява, когато го търсят от европрокуратурата, а в същото време дава пресконференция на работното си място.

БЕХ

Договорът е подписан без знанието на Българския енергиен холдинг (БЕХ), който е собственик на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, пише в доклада на парламентарната комисия от 2024 г. Когато кабинетът на Донев одобрява договора, самият той не е предоставен на министрите, се посочва още в доклада.

Договорът беше критикуван като неизгоден от няколко партии в парламента – ПП-ДБ, БСП, „Възраждане“ и „Има такъв народ“ (ИТН). Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов критикува договора преди дни в изказване от парламента.

Какъв е проблемът с договора

Договорът с „Боташ“ отдавна е обект на критики от експерти. Те изтъкват няколко основни проблема.

Плаща се за услуга, която не се използва

България дължи близо 500 хил. долара на ден без значение дали използва капацитета за пренос, за който плаща, или не.  Няма информация как е формирана тази цена.  До днес.

Росен Христов, капитана на Катамарана, предостави несъществуваща формула по която всеки можел да си изчисли как се формира цената на газа по договорът с „Боташ“. Като че ли някой го интересува. Хората се интересуват от комисионните и дали си е купил нов катамаран.

Съгласно споразумението тази такса е за внос на 1,85 млрд. куб. м газ годишно. В същото време България може да разтоварва 14 танкера годишно, а това са едва 1,3 млрд. куб. м на година, пише в доклада на парламентарната комисия, която провери договора.

Тоест България не може да се възползва в пълен размер от капацитета, за който плаща.

До април 2024 г., когато парламентарната комисия публикува доклада си, България беше внесла един танкер и половина газ.

„Булгаргаз“ от девет месеца не е плащала таксите по договора, защото не може да си го позволи, и дължи 250 млн. лева на „Боташ“, каза министърът на енергетиката Жечо Станков.

За 2024 г. – първата година, за която дружеството дължи таксите в пълен размер – то е регистрирало загуба от 280 млн. лева, каза още Станков. Тя не идва само от договора с „Боташ“, но и той има роля.

Освен това договорът позволява на „Боташ“ да използва българската газопреносна мрежа, а това води до загуба на пазарен дял за „Булгаргаз“.

Може да се отвори врата за руски газ

Още при подписването на договора имаше съмнения, че той може да доведе до внос на руски газ в България и износ към други държави в Европа, но „маскиран“ като турски. Причината е, че според турското законодателство газът, който влиза в турската газопреносна мрежа става турски, без значение какъв е произходът му.

Турция е сред най-големите клиенти на руската „Газпром“, а подписването на споразумението дойде на фона на идеята Турция да се превърне в хъб за руски газ.

Колко е сметката

Според изчисленията на база условията на договора както са описани в доклада на парламентарната комисия, „Булгаргаз“ до момента трябва да е платил близо 270 милиона долара (над 480 млн. лева) на „Боташ“. Част от тези пари са платени, други „Булгаргаз“ дължи.
Всеки месец сметката се увеличава с около 30 млн. лева.

Може ли да се предоговори

Споразумението не съдържа клауза за предоговаряне. Ако „Булгаргаз“ го прекрати предсрочно, дължи цялата сума – над 2 млрд. долара.

Въпреки това парламентът възложи предоговаряне на споразумението. Няколко правителства казват, че работят за промяна на условията. Досега това не е довело до резултат. Изтекло писмо, цитирано от „Капитал“ през август 2024 г. показва, че „Боташ“ към този момент отхвърля исканията за преговори.

В наши дни

Депутатите изслушаха всеки който е замесен в далаверата Боташ, само преди дни.
НС се превърна в комедийно шоу,  прекъсвано от писъци заради неудобните въпроси. Естествено атракцията беше капитана на Катамарана Росен Христов.

Нервите на бившия министър Христов не издържаха и в един момент започна да чете лекции на депутатите за това как е устроена българската държава и че не било работа на Народното събрание да се прави на съд.

Росен Христов – Катамарана ВЗРИВИ НС: Дали съм нахален – това не е противоконституционно

Освен бившият министър на енергетиката Росен Христов, един друг бивш министър също коментира далаверата „Боташ“ и това е Александър Николов.

„Хора, които са постоянно облечени в антикорупционерски ризи, отказаха да гледат какво се случва в българската енергетика“, каза той.

„Ако договорът с „Боташ“ е бил необходим, за да се балансира системата, това означава, че по времето на служебния кабинет трябва да са ползвани количества, а те не са. По договора не е доставена нито една молекула“, заяви Александър Николов и допълни:

„Трябва да си абсолютно невменяем, за да подпишеш подобно нещо.“

И мисля си, че с това твърдение се казва всичко разумно, което може да се каже за една далавера, която струва на страната милиони на ден, без да знаем какви са комисионните на ден.

Александър Николов за „Боташ“: Трябва да си абсолютно невменяем, за да подпишеш подобно нещо