Хиляди доброволци у нас се включват при бедствия, пожари и аварии, но дейността им продължава да е уредена неясно в законодателството и дори крие риск от санкции. Основната причина е липсата на специален закон за доброволчеството, което води до редица правни и административни абсурди.
Това е само един от редица проблеми, пред които е изправено доброволчеството у нас. Основната причина, според експерти, е че вече близо 20 години България не успява да приеме специален закон за доброволчеството.
Такъв законопроект бе придвижен напред в предишния парламент, но не беше приет, а сега очакванията са отново да бъде сред приоритетите на настоящото Народно събрание.
Според специалисти именно тези правни празноти обясняват защо едва около 3% от българите са активни доброволци при средно 12% за Европейския съюз.
В момента доброволческата дейност де юре противоречи на Кодекса на труда, в който е записано, че трудът следва да бъде възмезден. Това създава риск доброволци или организации да бъдат санкционирани за „прикрито трудово правоотношение“, обясняват от Българския Червен кръст – най-голямата доброволческа организация у нас с над 15 000 регистрирани доброволци.
Досега Главната инспекция по труда не е налагала санкции на доброволци, но експерти подчертават, че законовата празнина трябва да бъде преодоляна. Друг проблем е свързан с възстановяването на разходи – за храна, екипировка и транспорт, които доброволците правят при мисии. В момента тези компенсации формално се третират като доход и подлежат на данъчно и осигурително облагане, което на практика създава риск доброволец да бъде проверен от НАП заради дейности, свързани с помощ при бедствия.
Сериозен въпрос остава и липсата на задължителна застраховка и защита при инциденти.
Именно затова в последния законопроект за доброволчеството бе предвидено въвеждане на задължителна застраховка, която да се поема от организатора. Предвиждаше се и застрахователните обезщетения да не се облагат с данъци. Уреждаше се и отговорността при щети – тя да се носи от организатора, освен при доказан умисъл или груба небрежност от страна на доброволеца.
Един от най-сериозните проблеми пред доброволчеството у нас остава и липсата на достатъчно време. По думите на шефа на Планинската спасителна служба Емил Нешев, базовите обучения често отнемат значителна част от годишния платен отпуск на доброволците.
Той обяснява, че в много случаи участието в мисии се случва след договорка с работодателя, който обаче не получава компенсация за отсъствието на служителя.
При инциденти това може да доведе до труднопреодолими правни казуси, поради което доброволците често използват личния си отпуск. Затова организации като Българския Червен кръст и Българския дарителски форум настояват за въвеждане на допълнителен платен отпуск за доброволческа дейност, финансиран от държавата. В обсъждан вариант се предвиждат три дни допълнителен отпуск, който да се признава за трудов стаж и да не води до загуба на осигурителни права.
Във Варна всички доброволчески формирования са обединени в Доброволно формирование – Варна, създадено през 2015 г. Организацията включва около 45 доброволци, като ядрото е от 15 души. Доброволците преминават базови обучения за реакция при бедствия и аварии и участват в реални ситуации, включително пожари в града и околността. Екипът участва и в кампании за набиране на средства за специализирана техника.
Във Видин доброволци се включват в залесяване, грижа за безстопанствени животни и социални дейности, включително работа с деца в риск. В областта действат и доброволни формирования, които подпомагат пожарната при бедствия, аварии и издирване на изчезнали хора.
Източник: Телеграф
