В края на август 1905 г., в разгара на Първата световна война, Жан Ланфрей (Jean Lanfray) стои и безутешно плаче над отворените ковчези на току-що убитите от него съпруга и двете му деца – Роза на 4 г. и Бланш на 2 г. Самият той през сълзи настоя, че не си спомня да е извършвал такова жестоко деяние.
Това не е началната глава на някоя криминална книга, а историята на
абсента – „питието на Дявола.“
Всичко започнало предния ден, в кръчмата, където от сутринта Жан стартирал „маратона“, като започнал с 2 чаши абсент, разредени с вода. Следобед продължил с 6 чаши силно вино и чаша силно черно кафе с бренди, а накрая, вече пристигайки у дома, завършил „състезанието“ с литър вино. Вбесен от постоянното мрънкане на съпругата си я застрелял с пушка, а след като шумът привлякъл вниманието и на двете му дъщери, убил и тях.
Това потресло обществеността на Комюни (Commugny) – Швейцария и вината веднага била хвърлена на абсента. Самият кмет успял да събере петиция от 82000 подписа само за 5 дни и така „дяволската напитка“ била забранена. Пресата „надушила“ сензацията и това разпалило обществено негодувание против абсента. Бил посочен като причина за обществения упадък. Френскоезичният всекидневник „Gazette de Lausanne“ го обявил за „главната причина за кръвожадните престъпления през този век“.
По време на съдебния процес през февруари следващата година, адвокатите на обвиняемия искали делото да бъде разглеждано като класически случай на абсентна лудост – болест дефинирана от съвременната тогава медицина. Веднага бил призован видният швейцарски психиатър Алберт Махаим, който констатирал, че само прекомерната консумация на абсент може да бъде причина за престъплението на обвиняемия. Поетата от него доза обаче не била достатъчна за лудостта, която го била обзела. Но защитата на обвиняемия не се предала толкова лесно и непрекъснато подчертавала, че единствено алкохолът, но не и подсъдимият имат някаква вина. Процесът продължил ден и присъдата била доживотен затвор. Ден по-късно Ланфрей се обесил в затвора.
В Белгия абсентът бил забранен още през 1905 г.
Месец след смъртта на Ланфрей, през 1910 г., Швейцария и Холандия също наложили забрана върху напитката. След тях и в цяла Европа забранили употребата на тази високоспиртна напитка, като Франция била последната страна, която през 1915-та година преустановила производството на „зелената фея“.
Заклеймената като „дявол в бутилка“ напитка някога е била лекарство.
Древните гърци го използвали за лечение, като накисвали листата от пелин във вино. Хипократ, считан за първия лекар, го предписвал срещу менструални болки, анемия и жълтеница, а римския учен Плиний Стари описва как победителите в игрите с колесници пиели абсент, чийто горчив вкус трябвало да им напомня, че славата има и горчива страна.
По време на бубонната чума в Англия, много хора използвали пелина като противопаразитно средство.
Дълги векове пелина се е използвал предимно като лечебно средство. През 1830 г. Франция завладява Алжир по време на експанзията си в Северна Африка, и в опит да подкрепи армията си, срещу треската, дизентерията, мръсната вода и местната съпротива, я снабдила с големи количества пелин. Войниците го смесвали с вино, в опит да намалят горчивината му, и така получили абсент. По-късно връщайки се във Франция, донесли със себе си новата напитка, която я нарекли „una verte“ заради характерния зелен цвят. Скоро напитката станала търсена и от французите, които празнували победата във войната.
“Абсент”художник: Едгар Дега
Започнал да се разпространява мит сред нисшите слоеве (по това време напитката била достъпна само за богатите хора), че абсентът има халюциногенен ефект. Това само засилило популярността на питието и започнали да се организират „зелени часове“ започващи още в ранните вечери. Почти никой не можел да го пие чист и затова бил разреждан с вода. До 1849 г. 26-те френски дестилационни за абсент произвеждали почти 10 млн. литра, в опит да задоволят търсенето на новия алкохол.
Мигновено много творци започнали да симпатизират на „зелената фея“ и да я издигат в култ. Тя се превъща в синоним на гения, след като изявени творци като Пол Верлен (Paul Verlaine) и Артюр Рембо (Arthur Rimbaud) я величаели. През 1859 г. Мане рисува портрета на уличен скитник, облечен в дрипи и скъсана шапка, със седящо до него изумрудено шише и озаглавил картината си „The Absinthe Drinker“. За съжаление картината била отхвърлена от Парижкия салон, а авторът му обявен за алкохолик без морал.
„Зелената фея“ станала муза на променените възприятия и разкривала неподозирана страна в човека и твореца. Много мъже се „влюбили“ в „зелената блудница“ и й подарили свои картини – Ван Гог (Vincent van Gogh), Анри Тулуз Лотрек (Henri de Toulouse-Lautrec), драматургът Алфред Жари (Alfred Jarry) търсел своето унищожение в абсента. Пикасо се вдъхновил и й посветил произведението „Абсентният пияч“, но не позволил да бъде завладяна душата му от този „дявол в женски образ“. Оскар Уайлд я сравнява с красив залез, а великият любител на котките Хемингуей я описва като „затопляща мозъка и променяща идеите алхимия“, но бързо осъзнал пристрастяването си и спрял консумацията й.
Ван Гог в писма свидетелства, че ежедневно е консумирал абсент, поради което е развил психично разстройство и епилептични припадъци. Въпреки че се е превърнал в алкохолик, не се отказва от напитката до края на живота си. Жълто-зеленият й цвят дори бил „възвеличан“ в картините му. Според експерти именно предозирането с абсент довело до промяна в цветовото възприятие и той виждал всичко в жълто.
“Натюрморт с абсент”художник: Ван Гог
Един от най-големите бохеми на Париж, Пол Верлен, бил толкова обсебен от абсента, че го възпял в първите си творби, докато всяка вечер с приятеля си Артюр Рембо обикаляли бордеите. За първи път я споменава в „Изповедта“ (1895 г.). След това обаче, под влиянието на алкохолната напитка, започнал да бие жена си, да полудява и да тревожи семейството си. Не се отказва от консумацията на абсента, напитката заклеймена като „източник на лудост, престъпност, идиотизъм и позор“. Той се чувствал опозорен, като намира смъртта си в леглото, с бутилка абсент под възглавницата си.
The Absinthe Drinker-художник: Виктор Оливие
В Париж един френски уважаван психиатър, на име Валентин Магнан (Valentin Magnan), притеснен от нарасналата консумация на тази алкохолна напитка, започнал изследване върху зависимостта на мозъка от абсента. Бил убеден, че той е виновна за нарастващите случаи на лудост сред пиещите. Взема под внимание и други фактори, като ниската раждаемост, вследствие на високия стандарт на живот, и образованието на жените. Като истински патриот и французин той бил сигурен, че в основата на социалните проблеми стои абсента. Разграничавал зависимостта от абсента и тази от алкохолизма, като дори направил научен опит. Поставил в аквариум две морски свинчета – на едното дал абсент, а на другото чист алкохол. Резултатът бил, че първото веднага вдишвайки изпаренията на абсента започнало да буйства, а после припаднало. След този експеримент той препоръчал забраната на „Зеления Дявол“.
Абсент Антична френска бутилка / Pinterest
Други обаче смятат, че резултатите са недостатъчни и страни като Великобритания и до днес разрешават употребата му. Във Франция още бил жив споменът от загубата във Френско – Пруската война от 1870 – 1871 г. В опит страната да запази здравето на нацията, и способността й за адекватна реакция в случай на война, се забранява напитката.
Ако преди това пиячът на абсент не бил считан за опасен, след убийствата от 1905-та година, много хора се обърнали против напитката.
Някой лекари считали, че абсентът е пряко свързан с туберкулозата. Заради болестите по френските лозя от 1880 г. много винопроизводители търпели загуби, а популярността на абсента нараства главоломно. Това, както и изявлението на Магнан, че алкохолизма и абсентизма са различни видове болест, спасило винопроизводителите от неблагоприятната „реклама“ вредяща на здравето. Страната продължила употребата на виното като традиционна напитка. Смъртта на Магнан през 1916 г. сваля общественото недоверие към тази напитка. Тя продължила да се свързва с „упадъчните нисши класи“ и единственият спомен за нея били карикатури по стените на кафенетата, свидетелстващи за една отминала „слава“.
Но тъй като природата на хората не се е променила от векове и както в древен Рим, така и тук те жадували за „хляб и зрелища“, а неповторимите „убийства с абсент“ вече започнали да избледняват от страниците на вестниците. Поради натиск от различни дестиларни, много европейски държави преразгледали употребата на абсент, въпреки че винаги се е използвал по-малко от 10 mg/l.
Швейцария през 2005 г. отново е разрешила употребата на абсент, за местна консумация. Днес, близо 100 г. по-късно, „Зелената Фея“ отново е „жива“ и ни омагьосва с неповторимия си цвят и вкус.
