Ниското ниво на Дунав вече поставя под риск не само корабоплаването, но и питейната вода, екосистемите и енергийната инфраструктура. Хидрогеологът Асен Личев предупреди, че продължаващото маловодие може да доведе до сериозни последици и обвини държавата в десетилетия на бездействие.
По думите му архивните данни за състоянието на реката показват, че България наблюдава промените в Дунав от десетилетия, но не предприема достатъчно мерки за управлението му.
„90 години наблюдение, 90 години бездействие. Това ми е изводът“, заяви Личев.
Той обясни, че българският участък на Дунав е дълъг 460 километра – от Ново село до Силистра. За да илюстрира мащаба на сегашното маловодие, Личев направи сравнение с река Марица.
„Да си представиме, че при средни води тази река е пълна с толкова вода, колкото са 60 Марици при средни води. В момента 45 Марици липсват от този участък“, посочи хидрогеологът.
Според него най-сериозният риск е свързан с питейното водоснабдяване на населените места по поречието на Дунав.
„Последствията са първо, че най-много ме притеснява рискът за питейното водоснабдяване. Защото всички крайдунавски градове се водоснабдяват от терасата на Дунав. Това спадане на нивото на Дунава довежда до намаляване на дебита на речните тераси“, обясни Личев.
Той предупреди и за възможно влошаване на качеството на водата заради по-малкия обем на реката.
„Второ, влошаване на качеството на водата. Защото замърсителите, които се вливат в Дунава като количество, остават едни и същи. Но водата е вече само една четвърт. Няма къде да се разреди“, каза той.
Сред останалите последствия Личев посочи рискове за рибните популации, заустването на отпадъчни води, енергийната инфраструктура и корабоплаването.
„Трето, при образуването на местни езерца и локви се блокира рибното разнообразие. Температурата там се вдига до 30 градуса, кислородът липсва и измира и рибата“, обясни той.
По думите му ниското ниво на реката може да създаде проблеми и при заустването на отпадъчни води.
„Четвърто, дълбоководното заустване на отпадъчните води на някои места излиза на повърхността. По-малко спира да мирише в самите градове, но започва да мирише от Дунав, но това води до други вредни процеси“, посочи Личев.
Той определи като сериозен и риска за енергийната инфраструктура, включително за АЕЦ „Козлодуй“.
„Пето, рискът за АЕЦ-а. Да благодарим на нашите гениални инженери, които тогава са решили по този начин, че българският АЕЦ е сигурен при тази суша“, заяви хидрогеологът.
Като шести проблем той посочи затрудненията за корабоплаването.
„Спира транспортът на пътници, на товари към Черно море, т.е. прекъсва се плавателният път Дунав към Черно море на Черна вода“, каза Личев.
Като възможно решение той посочи отдавна обсъжданите хидротехнически проекти Никопол–Турну Мъгуреле и Силистра–Кълъраш. Според него те биха позволили нивото на реката да бъде регулирано около средните стойности.
SafeNews припомня, че АЕЦ „Козлодуй“ продължава да работи съгласно утвърдения график за електропроизводство. Паралелно с това се изпълнява комплекс от технически и организационни действия заради понижените нива на река Дунав.
Нивото на Дунав пада, АЕЦ „Козлодуй“ мобилизира екипи и търси решения
Източник: БНТ
