804 неизвинени отсъствия от пленарни заседания са натрупали народните представители от 12-и април до края на ноември. 45 са отсъствията им от заседания на комисии. Това сочат данните на платформата „Отворен парламент“ на Института за развитие на публичната среда.
Повече от половината от отсъствията от пленарна зала – 466, са от месец ноември, 2023 г.
Тогава имаше сериозни противоречия между партньорите в управлението ГЕРБ-СДС и Продължаваме Промяната – Демократична България и бойкот от страна на депутатите на работата в НС, припомнят от „Отворен парламент“.
Най-много са отсъствията от пленарна зала на депутатите от парламентарната група на ГЕРБ-СДС – 283. Те са следвани от Продължаваме Промяната – Демократична България – 212. Трети са ДПС със 139.
Най-малко неоправдани отсъствия има независимият депутат Радостин Василев – 2. От парламентарните групи, най-рядко в зала не са влизали представителите на „Има такъв народ“, които имат само 32 отсъствия.
Законодателна дейност
Приетите закони до средата на декември са общо 44. От тях 23 са с вносител Министерски съвет и 21 са били предложени от депутатите.
До средата на декември в деловодството на парламента са депозирани общо 250 законопроекта. Половината от тях (126) са внесени в първите три месеца, в които заседава 49-ото Народно събрание. Основната част от законопроектите в настоящия парламент се внасят от народните представители – 154 от всички внесени предложения. Министерски съвет пък е внесъл останалите 96 текста.
Заседанията на НС
49-ото Народно събрание е провело общо 89 пленарни заседания – от които 25 са били за парламентарен контрол.
В осемте месеца от работата на парламента през 2023 г. функционираха 25 постоянни комисии, които успяха да проведат общо 412 заседания. В този период бяха формирани още 6 временни комисии, както и 4 подкомисии.
Сред постоянните комисии най-много заседания е провела тази по правни въпроси – 28.
Следват Комисията по здравеопазването с 27 заседания и Комисията по бюджет и финанси с 23 заседания.
Традиционно правната комисия е най-натоварена, тъй като през нея преминават голяма част от предлаганите законопроекти. В този период тя обсъди и текстове, чието изменение бе обвързано с отпускането на средства по Плана за възстановяване и устойчивост. В нея беше извършена и първата “ротация” на ключов пост в държавата – през м. септември първият председател Стою Стоев (Продължаваме Промяната – Демократична България) беше заменен от Анна Александрова (ГЕРБ).
С обещания за промени в Конституцията започна работата си настоящето управленско мнозинство. В тази връзка постоянната Комисия по конституционни въпроси е провела общо 12 заседания, 5 от които са от началото на декември, когато най-интензивно се обсъждаха измененията в основния закон.
Поредно Народно събрание не въведе изискване народните представители да публикуват информация за посещенията си при избирателите, посочват от платформата „Отворен парламент“.
В това отношение отново е използвана пожелателната форма „може” – чл. 149, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание гласи:
„Народният представител може да обяви на страницата си в интернет информация за графика на срещите си с избиратели…”.
От страницата на Народното събрание обаче, не става ясно дали депутатите са имали срещи с гражданите. Профилите на народните представители не съдържат секция, в която да се публикува подобна информация. По този начин важен механизъм за получаване на обратна връзка от избирателите, дори да съществува, остава непроследим за широката публика, посочват от платформата.
Източник: БНТ
Още новини четете в категорията България
