Според него хората си представят дълбока промяна в модела на управление – от икономика и финанси до здравеопазване и образование, където дълго време има натрупани съмнения за корупция и влияние върху институциите. Именно това създава очакване, че подобна трансформация автоматично ще доведе до по-висок стандарт на живот.

Обществените очаквания и натискът към реформите

В свое интервю пред Българското национално радио (БНР) Живков от агенция „МаркетЛинкс“ посочва, че последното изследване на агенцията показва ясно изразена тенденция в обществените нагласи.

Той уточнява, че когато хората са попитани дали държавата трябва спешно да тегли нов заем или първо да се направят реформи и оптимизация на разходите, резултатите са категорични:

„Около 10-12%, под 15% беше, подкрепата за заем спрямо над 70% – да има реформи и промяна. Българското общество е готово и очаква сериозен реформаторски ангажимент. А критиката към това управление е, че не виждаме това да се прави като заявка. Но тази политическа отговорност трябва бъде поета, да се правят реформи. И мисля, че този наратив от последните 10 години е витален, че ако корупцията се ограничи, значи ще останат средства, достатъчно да бъдат пренасочени. Антикорупционното и реформите са част от това, което обществото очаква като екстремна политика от тази власт“, коментира Добромир Живков.

Промяна в дневния ред на обществото

По думите му през последните години се наблюдава плавна, но отчетлива промяна в обществените приоритети. Ако преди време фокусът е бил върху доходите и социалните въпроси, днес централно място заемат теми като правосъдие, институции и корупция.

„За дневният ред на обществото той обясни, че се е променил още преди 2 -3 години и то плавно, „защото примерите за проучвания пред 5, 6, 10 години, преди сегашния момент, сочеха повече чувствителност към социалните проблеми, свързани с доходите“.“

Той допълва, че въпреки опитите на управляващите да поставят темата за цените във фокуса, обществото не я възприема като водещ проблем:

„За цените обществото има усещането, че това сякаш идва като наратив от управляващите и правителството. И се оказва, че това за момента не успява да промени, това което обществото слага като приоритет, а именно нормализацията на правораздаването и българските институции. 47% посочват корупцията като проблем, а под 20% посочват цените“, посочи Живков.

Ролята на политическото лидерство и доверието към властта

В анализа си социологът заявява, че ключов фактор за нивата на доверие към кабинета е фигурата на президента Румен Радев, който според него концентрира значителна част от обществените очаквания за промяна.

„И призна, че е убеден, че Румен Радев до голяма степен е основният фактор, който формира доверието в кабинета:

„Защото досега не сме имали толкова голямо доверие. И това е резултатът от капитала, който натрупа Радев в последните години, в кампанията и изборния резултат. Все пак основната причина за такъв феномен – високото доверие на кабинет, се дължи на политическия лидер и премиер Румен Радев. Такъв феномен не сме виждали от 35 – 40 години насам. Това е израз и на желанието и надеждата на българските граждани за реална промяна и смяна на модела – нормализация. В това тежко фрагментиране очевидно се търси обединяваща фигура и голяма част от обществото намира в лицето на Радев, и вероятно стратегическа слабост, защото зависи само от един център, разпределяйки това влияние на хора, политики и сфери, може да изиграе лоша шега.“

Рискове за демократичния баланс

Живков обръща внимание и на възможни опасности, свързани с концентрацията на власт и високото доверие към една политическа фигура. По негово мнение това може да създаде условия за авторитарни тенденции.

„Добромир Живков предупреди, че „основният риск тук е от авторитарни тежнения, ако се доразвият, защото не може да приемем това в НС с ограничаване възможността депутат, това не са никак добри знаци“:

„И високият кредит на доверие към една личност не може да не повлияе риска към мек авторитаризъм.““

Казусът „незаконен град“ във Варна и институционалните проблеми

В предаването „Неделя 150“ социологът коментира и т.нар. „незаконен град“ във Варна, който според него е симптом за по-дълбоки институционални слабости.

„Незаконният град е ясна симптоматика на функционалната недостатъчност на българските институции, дали на национално или местно ниво, тя е силно изразена и завладяването от различни мрежи и подчиняването на частни мрежи повече, отколкото на обществения интерес.“

Политическа динамика и коалиционни напрежения

В края на анализа си Живков засяга и процесите на напрежение в политическото пространство, включително вътрешните размествания и разделителни линии в коалицията ПП – ДБ, които според него допълнително усложняват управленската среда и засилват фрагментацията в системата.