Българският бизнес и футбол загубиха една от тихите си, но знакови фигури от прехода. Почина Стефко Колев – директор на „Руен“, дългогодишен представител на „Пума“ за България и човекът, който изведе „Добруджа“ до най-силните ѝ години в елита на българския футбол.

Тъжната вест беше съобщена от журналиста Станил Йотов, който си спомни за Колев не просто като бизнесмен, а като рядко срещан тип ръководител в бурните 90-те – спокоен, ерудиран, далеч от мутренския модел, който тогава доминираше и футбола, и бизнеса.

Под ръководството на Стефко Колев „Добруджа“ стига до историческо седмо място в „А“ група през сезон 1995/1996

Това е най-доброто класиране в историята на клуба. В период, в който стадионите приличат повече на бойни полета, отколкото на спортни арени, Колев остава в паметта като президент, който лично излиза на терена, за да успокоява разярена публика и да спира безредици.

„Лека ти пръст, приятелю… Починал е един от най-читавите футболни президенти в новата история на българския футбол Стефко Колев, шеф на Добруджа, беше директор на „Руен“ и представител на „Пума“ за България. Изключително удоволствие беше да го познавам лично, правил съм интервюта с него в „7 дни спорт“, пише Йотов.

Пострада лошо от мутри, които го отвлякоха преди 25 години и поискаха откуп, който пък при хвърлянето му от влака около Нови Искър се разпиля… Да му е светло небето“, завършва поста си Йотов във Фейсбук.

Но името на Стефко Колев ще остане в историята не само с футбола

Стефко Колев е първият отвлечен за откуп бизнесмен в България – символичен и мрачен прецедент за началото на нова епоха, в която похищенията се превръщат в бизнес модел.

През септември 2001 година той и шофьорът му са блокирани от автомобил пред дома му. Похитителите първоначално искат 4 милиона лева. След преговори сумата пада на 1 милион, която съпругата му събира от познати и бизнес партньори, като близо 40% от парите са взети назаем при тежки условия.

Инструкциите звучат като сцена от криминален филм – откупът трябва да бъде хвърлен от движещ се влак в района на Искърското дефиле. Парите се разпиляват по трасето и по-късно са намерени от кантонер, който ги предава на властите.

След седем дни в плен Стефко Колев е освободен

За отвличането са обвинени хора от тежкия криминален контингент на онези години, включително фигури, свързвани с групата на Йоско Костинбродския. Делото обаче се размива във времето, а част от обвиняемите излизат срещу символични гаранции.

Историята на Стефко Колев остана като едно от първите предупреждения за това как изглежда преходът, когато законът отстъпва място на силата, а бизнесът се оказва заложник на организираната престъпност.

Днес той си тръгва тихо, без скандали и без шум. Но зад името му остават две паралелни Българии – едната на футболните трибуни и нормалния бизнес, другата на отвличанията, влаковете с откупи и мутренската сянка, която беляза цяло поколение.