Според анализ на Института за пътна безопасност средната цена на задължителната за шофьорите застраховка „Гражданска отговорност“ в България е нараснала с близо 57 процента за последните десет години. Това се случва на фона на почти 19-процентен спад в относителната честота на предявените претенции за щети. Експертите определят разминаването между цената на полиците и отчетения риск като трудно обяснимо, като поставят под въпрос и логиката на предлагания модел „бонус-малус“.
Данните показват разминаване между риска и цената
Статистиката за периода 2015–2024 г. показва значителна промяна както в броя на застрахованите превозни средства, така и в честотата на предявените претенции. За десет години броят на застрахованите моторни превозни средства се е увеличил с 38,8 процента – от над 2,5 милиона до малко над 3,5 милиона автомобила.
В същия период обаче относителната честота на предявените претенции бележи обратна тенденция. Показателят се понижава от 4,45 процента през 2015 г. до 3,62 процента през 2024 г. Това означава, че спрямо общия брой застраховани превозни средства делът на автомобилите, за които са предявени претенции, е намалял.
На този фон цената на задължителната застраховка продължава да се увеличава. Според публични пазарни данни средната стойност на полицата през 2015 година е била приблизително 92 евро, докато през 2024 година вече достига средно 144,1 евро.
Така за десетгодишния период се отчита увеличение от 56,6 процента. Именно това разминаване между по-ниската относителна честота на претенциите и значително по-високата цена на застраховката е в основата на въпросите, поставяни от експертите.
Повече автомобили, но по-ниска честота на претенциите
Според анализа абсолютният брой на предявените претенции все пак се е увеличил с около 13 процента. Този показател обаче трябва да бъде разглеждан заедно с ръста на застрахователната експозиция.
Броят на застрахованите автомобили се е увеличил с близо 39 процента, което означава, че абсолютният ръст на щетите не дава пълна картина за развитието на риска. Когато претенциите се съпоставят с общия брой застраховани превозни средства, се вижда спад на относителната честота.
От Института за пътна безопасност обръщат внимание именно на тази разлика. По тяхна оценка, когато броят на застрахованите автомобили расте, а спрямо тях се отчита по-ниска честота на щетите, би могло да се очаква това да окаже благоприятно влияние върху цената на застраховката.
Вместо подобно развитие обаче се наблюдава продължително поскъпване на полиците. Според експертите това показва, че крайната цена не може да бъде обяснена единствено чрез броя на настъпилите щети.
„Броят на щетите сам по себе си не определя цената на застраховката. И това е фундаменталният проблем при опита да се представи бонус-малус като механизъм, който чрез броя на нарушенията или щетите автоматично ще доведе до справедлива цена за всеки водач. Една щета за 500 евро и една щета за 500 000 евро са една щета като брой, но са напълно различен финансов риск“, посочват от института.
Размерът на щетите също е ключов за цената
Според Асоциацията на българските застрахователи при формирането на крайната цена на „Гражданска отговорност“ се вземат предвид редица фактори. Сред тях не е само честотата, с която възникват инциденти, но и размерът на изплатените обезщетения.
Върху стойността на полиците влияние оказват още разходите за ремонт, цените на резервните части, както и увеличението на разходите за медицински услуги. Следователно дори при намаляване на честотата на претенциите общият финансов риск за застрахователите може да се променя, ако отделните щети стават по-скъпи.
Именно тук се появява и въпросът доколко една система, базирана основно върху поведението на конкретния водач, може да отчете цялостната картина на застрахователния риск. Броят на нарушенията или щетите е само един от възможните показатели, но не показва непременно финансовия размер на риска.
Това поставя под въпрос ефективността на новия подход за оценка на риска. От Института за пътна безопасност питат как моделът „бонус-малус“ ще покаже по убедителен начин, че по-малкият брой щети при даден водач действително означава по-нисък финансов риск и следователно трябва да води до по-ниска цена на неговата полица.
Ще доведе ли бонус-малус до по-справедливи цени?
Критиките на експертите са насочени не само към самото поскъпване на застраховката, но и към очакванията, свързани с бонус-малус. Според тях не е достатъчно да се приеме, че намаляването или увеличаването на цената автоматично следва броя на нарушенията или предявените претенции.
„Ако през десетгодишен период честотата на претенциите намалява с почти 19 процента, а цената на „Гражданска отговорност“ се увеличава с почти 57 процента, защо обществото трябва да вярва, че още една система за преразпределение на цената според броя на нарушенията автоматично ще направи застраховката по-справедлива и ще подобри пътната безопасност?“, питат реторично експертите.
Според Института за пътна безопасност подобна връзка все още не е доказана. Основният въпрос остава дали новият модел действително ще успее да свърже реалното поведение на водача, вероятността от настъпване на щета и финансовия размер на риска с крайната цена на застраховката.
На този етап експертите определят твърдението, че бонус-малус автоматично ще направи „Гражданска отговорност“ по-справедлива и ще допринесе за по-висока пътна безопасност, като недоказано. Според тях за подобен ефект са необходими ясни критерии, надеждна оценка на риска и доказуема връзка между поведението на водачите и реалното финансово отражение върху цената на полицата.
