Н якои събития пресичат границата на криминалната хроника и се превръщат в колективна травма. Те действат като огледало, в което обществото ни е принудено да огледа най-грозните си белези – корупцията, беззаконието и чувството за безнаказаност.

Късно вечерта на 5 юли 2022 г. на софийския булевард „Черни връх“ времето завинаги спря за две млади момичета, а гневът на една цяла нация избухна с невиждана сила. Трагедията отне живота на Хариет Стефанович и Христина Дилева.

Секунди преди полунощ: Когато безумието помете два живота

Нощта на 5 юли беше топла, а районът около хотел „Хемус“ – оживен както обикновено. Нищо в поведението на пешеходците не подсказваше, че след секунди тротоарът ще се превърне в лобно място.

В същия момент зад волана на мощен германски джип седи Георги Семерджиев – бивш футболист с дебело криминално досие, чието присъствие на пътя е абсурд само по себе си. Той шофира без валидна шофьорска книжка, под въздействието на смъртоносен коктейл от наркотици и със скорост, надвишаваща 160 километра в час в градски условия.

Преминавайки на червен светофар, Семерджиев удря таксиметров автомобил, след което тежката машина излита от пътното платно и помита металната ограда. На тротоара са 22-годишната Хариет и 26-годишната Христина. Ударът е толкова силен, че момичетата загиват на място, без дори да разберат какво ги е връхлетяло.

Вместо да помогне, извършителят бяга от местопрестъплението с помощта на свои познати, оставяйки зад себе си разпилени ламарини, изгубени мечти и два млади живота, прекършени заради самонадеяно безумие.

Вдигнатата завеса: Позорът зад „полицейския чадър“

Истинският шок дойде в часовете след инцидента, когато медиите и разследващите започнаха да разплитат профила на беглеца. Оказа се, че Георги Семерджиев е бил системно толериран от органите на реда. Години наред той е управлявал автомобили с фалшиви номера и фалшиви чуждестранни книжки, с десетки фишове за нарушения, без никой да го спре.

Общественото недоволство ескалира в масови граждански протести на мястото на трагедията. Хората не искаха просто възмездие за убиеца, те настояваха за срив на системата, която го е отгледала.

Разкритията за т.нар. „полицейски чадър“ доведоха до уволнения и дисциплинарни производства в МВР. Името на младата полицайка Симона Радева, която бе уличена, че е помогнала на Семерджиев да се укрие непосредствено след катастрофата, като му е донесла стълба, за да влезе в апартамента си, стана символ на моралния разпад в системата.

Пътят на правосъдието и финалните развръзки

Четири години по-късно съдебната сага за трагедията на „Черни връх“ премина през всички възможни инстанции на българското правосъдие, следена под лупа от медиите.

Още на първа инстанция Софийският градски съд постанови тежка присъда от 20 години лишаване от свобода за Семерджиев – наказание, което беше потвърдено и от Апелативния съд. Защитата на подсъдимия до последно опитваше да прокара тезата, че друг е управлявал автомобила, но събраните ДНК експертизи и разпитите на свидетели бяха безпощадни.

В крайна сметка Върховният касационен съд сложи точка на наказателния процес, оставяйки Семерджиев зад решетките за две десетилетия. Паралелно с това съдебната система започна да раздава възмездие и по периферните дела – за служителите на реда, помагали на наглия шофьор преди и след фаталната нощ. Макар присъдите да са факт, те донесоха слаба утеха за близките на Хариет и Христина.

3 години и 6 месеца без право на обжалване

Съдебният състав прие, че Симона Радева е действала умишлено, като е целяла да подпомогне прикриването на действията на Георги Семерджиев. Според мотивите на съда тя е била напълно наясно с общественоопасния характер на деянието, предвиждала е възможните последици и въпреки това е предприела действия за неговото укриване.

Симона Радева е вече зад решетките в Сливен след окончателна присъда