На фона на поредните политически призиви през 2026 г. президентът Илияна Йотова да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), хронологията на заседанията през последните пет години показва необичайно ниска активност на съвета. За периода от 16 август 2021 г. до 22 август 2026 г. включително КСНС е заседавал едва пет пъти.
Пет заседания за пет години
Заседанията в разглеждания период са проведени на следните дати и са посветени на различни аспекти на националната сигурност:
- 16 август 2021 г. – кризата с COVID-19 и засиленият миграционен натиск по българо-турската граница;
- 10 януари 2022 г. – европейската интеграция на Западните Балкани, с особен акцент върху Република Северна Македония и Албания;
- 15 февруари 2022 г. – рисковете и заплахите за националната сигурност и състоянието на Въоръжените сили;
- 4 октомври 2024 г. – рисковете за националната сигурност на България на фона на конфликтите в Близкия изток;
- 18 февруари 2025 г. – разпространението и употребата на наркотични и упойващи вещества сред подрастващите.
Така 18 февруари 2025 г. остава датата на последното проведено заседание на КСНС към 22 август 2026 г. Оттогава са изминали приблизително 18 месеца, през които съветът не е заседавал.
Продължителността на тази пауза придобива особено значение заради разпоредбата, която определя минимална периодичност на редовните заседания. Законът предвижда те да се провеждат най-малко веднъж на три месеца.
16 август 2021 г. – началото на разглеждания период
На 16 август 2021 г. президентът Румен Радев свиква КСНС в момент, когато страната е изправена едновременно пред здравна, социално-икономическа и миграционна криза.
В дневния ред попадат необходимите финансови действия за ограничаване на възможните последици от пандемията от COVID-19, както и мерки във връзка с увеличаващия се миграционен натиск по границата с Турция.
Заседанието продължава приблизително четири часа. То не приключва с постигането на пълен политически консенсус по всички обсъждани въпроси.
Това заседание е показателно и за по-широката функция на КСНС. Съветът може да събира на едно място различни институции и политически представители, когато даден проблем има едновременно измерение на националната сигурност и пряко отражение върху икономиката и обществото.
2022 г. – две заседания за едва 36 дни
В началото на 2022 г. КСНС демонстрира значително по-висока активност. Само в рамките на 36 дни са проведени две заседания, посветени на различни, но съществени за сигурността на страната теми.
На 10 януари 2022 г. фокусът е върху европейската интеграция на Западните Балкани и по-конкретно върху отношенията с Република Северна Македония.
По време на заседанието са обсъдени българската позиция и възможните действия във връзка с процеса на европейска интеграция. КСНС формулира предложения към изпълнителната и законодателната власт, свързани с позицията на България по този процес.
Само 36 дни по-късно, на 15 февруари 2022 г., съветът се събира отново. Този път темата е непосредствено свързана с отбраната и военната сигурност – рисковете и заплахите за националната сигурност, както и състоянието на Въоръжените сили.
Обсъжда се влошаващата се ситуация в Черноморския регион, включително натрупаните дефицити във военните способности и необходимостта от ускоряване на процесите по модернизация на Въоръжените сили.
В ретроспекция това заседание придобива още по-голямо значение, тъй като се провежда само девет дни преди началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна.
Повече от две години без заседание
След заседанието от 15 февруари 2022 г. настъпва продължителен период, в който КСНС не провежда ново заседание.
Следващото събиране на съвета е чак на 4 октомври 2024 г., тоест след повече от две години и половина. Поредната тема отново е пряко свързана с международната обстановка и потенциалните рискове за България.
Този път вниманието е насочено към рязкото влошаване на ситуацията в Близкия изток и възможните отражения на конфликтите върху националната и европейската сигурност.
След като изслушва представители на службите за сигурност и МВР, КСНС достига до оценката, че към онзи момент не е налице пряка заплаха за България. В същото време съветът отчита, че променената международна среда създава редица рискове както за националната, така и за европейската сигурност.
Сред идентифицираните проблеми са терористичните заплахи, миграционният натиск и вероятността от проникване на радикални елементи.
КСНС формулира шест препоръки към изпълнителната власт. Те включват действия за противодействие на терористични заплахи, засилване на охраната на държавната граница, наблюдение на средата за сигурност и преглед на стратегическите резерви на страната.
18 февруари 2025 г. – последното заседание
Последното заседание на КСНС в разглеждания период се състои на 18 февруари 2025 г. Темата този път е различна от традиционните въпроси, свързани с военни конфликти и международни заплахи.
В центъра на дискусията е разпространението и употребата на наркотични и упойващи вещества сред подрастващите.
Проблемът е разгледан не само като въпрос на обществено здраве или престъпност, а и като тема с пряко отношение към националната сигурност.
От това заседание насам, до 22 август 2026 г., ново заседание на КСНС не е провеждано.
Така се оформя нов продължителен период на неактивност – около 18 месеца без заседание, въпреки че законовата рамка предвижда определена минимална периодичност за редовните заседания.
Какво предвижда законът?
Правомощията и ролята на КСНС са определени както от Конституцията, така и от специалния закон, уреждащ неговия статут.
Конституцията постановява, че президентът възглавява КСНС, докато конкретните правила за неговата работа са регламентирани в закона.
По силата на закона КСНС представлява съвещателен орган по въпросите на националната сигурност. В неговия обхват попадат въпроси, свързани с външната и вътрешната политика, когато те имат отношение към националната сигурност, както и теми като гражданския мир, обществения ред и правата и интересите на гражданите.
Съветът може да разглежда и действия, необходими за предотвратяване или пресичане на опасности за националната сигурност.
В резултат на обсъжданията КСНС изготвя становища и предложения. Важно е обаче да се подчертае, че той не представлява орган на изпълнителната власт. Неговите позиции не могат да заместят решенията на Министерския съвет или актовете на Народното събрание.
Как трябва да се разбира изискването за три месеца?
Именно разпоредбата за периодичността на заседанията е в центъра на настоящия политически спор.
В чл. 5 от Закона за КСНС е записано:
„Редовните заседания се провеждат най-малко един път на три месеца.“
Тази разпоредба прави ясно разграничение между редовни и извънредни заседания на съвета.
Извънредно заседание може да бъде проведено по решение на президента, както и в предвидените от Конституцията случаи. При заседанията на КСНС съществуват и конкретни изисквания относно участието на членовете – необходимо е наличието на кворум от най-малко две трети от състава на съвета.
Заседанията на КСНС са закрити, което съответства на характера на информацията и въпросите, които могат да бъдат обсъждани.
В този контекст основният юридически въпрос не се изчерпва с това дали държавният глава може да реши да не свика извънредно заседание. По-същественият проблем е как продължителното отсъствие на заседания се съвместява с изричното законово изискване редовните заседания да се провеждат поне веднъж на три месеца.
Законът не предвижда конкретна санкция в случай, че тази минимална периодичност не бъде спазена. Липсата на изрично посочено наказание обаче не променя съдържанието на самата разпоредба: законът установява минимална честота на редовните заседания.
Именно затова продължителната пауза от 18 месеца поставя въпроса не само за политическата целесъобразност, но и за практическото изпълнение на законовото изискване.
КСНС не е кризисен щаб
Важно е да се прави разграничение между ролята на КСНС и тази на органите, които действително вземат и изпълняват управленски решения.
КСНС е съвещателен орган, а не „кризисен кабинет“. Той не управлява пряко възникнала криза и не може да замести институциите, които имат изпълнителни или законодателни правомощия.
Същинската му функция е да създава възможност за политически диалог, обмен на информация и координиране на оценките по въпроси, които засягат националната сигурност.
В състава и работата му се срещат представители на държавните институции и парламентарно представените политически сили. Именно това дава възможност при сериозни заплахи или кризи да бъде изработена по-широка политическа оценка на ситуацията и да бъдат формулирани общи препоръки.
Затова решенията и становищата на КСНС могат да имат значителна политическа тежест, дори когато сами по себе си не представляват пряко изпълними управленски актове.
В крайна сметка КСНС не е институция, която „управлява“ кризата. Неговото предназначение е да подпомага държавното ръководство чрез обща оценка на рисковете за националната сигурност, политически диалог и формулиране на възможните действия.
На този фон периодът от 18 месеца без заседание поставя въпроса доколко на практика се изпълнява предвидената от закона функция на съвета и защо орган, за който законът определя редовна периодичност, остава толкова дълго без заседание.
Йотова: Националната сигурност не трябва да се превръща в политическа игра
Президентът Илияна Йотова коментира в последните дни реакциите на някои политически сили, които настояват за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС).
Тя постави въпроса защо подобно искане не е било отправено още през януари тази година, когато 15 самолета са били разположени на летището в София с разрешението на правителството на Росен Желязков, без президентската институция да бъде информирана. Йотова попита и дали е имало настояване за провеждането на такъв съвет по време на последвалото служебно правителство.
Източник:НОВА
