Поръчка за изграждане на малък участък от автомагистрала „Струма“ е предизвикала сериозни съмнения и остра реакция от страна на Института за пътна безопасност (ИПБ), който сигнализира за “рекордно висока цена“ и липса на реална конкуренция в процедурата.

 Обществена поръчка и предмет на проекта

Става дума за обществена поръчка, обявена от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в периода 27 април – 4 май 2026 г., в последните дни на кабинета „Гюров“. Процедура № 00044-2026-0028 е свързана с участък от АМ „Струма“ – Лот 3.1 (км 373+300 – км 376+000).

Конкретната отсечка обхваща зона в района на Кресненското дефиле, между градовете Кресна и Симитли, като именно този участък от години е сред най-обсъжданите и чувствителни в инфраструктурното планиране на страната.

Стойност на проекта и критики

По данни, цитирани от ИПБ, стойността на проекта достига приблизително 90 млн. евро за около 2 километра трасe, което се равнява на средно около 45 млн. евро на километър.

От института определят ситуацията като “учебникарски пример“ за комбинация от директно възлагане, ограничена конкуренция и силно завишен бюджет, реализиран в политически чувствителен момент.

 Съмнения за модел на управление

Според ИПБ случаят не е изолиран, а е част от по-широк модел в управлението на инфраструктурните проекти у нас. Организацията твърди, че подобни практики водят до непрозрачно харчене на публични средства и изкривяване на реалните пазарни нива в строителния сектор.

Оттам обръщат внимание и на факта, че проектът е свързан със строителни фирми, около които в миналото са възниквали съмнения, санкции или корекции по изпълнение на други обекти.

 Политически и системни измерения

В своята позиция ИПБ поставя акцент и върху по-широкия управленски модел в пътното строителство, като посочва, че той се възпроизвежда във времето независимо от смяната на правителства.

Като пример се споменава и фигурата на Тодор Анастасов, както и обществените дебати около инфраструктурни проекти през предходни години, които според института показват устойчиви системни проблеми в сектора.

 Сравнение с други държави

От ИПБ допълват, че България продължава да се нарежда сред страните с най-високи разходи за пътно строителство в Европа. По техни данни в други държави цените варират между 1 и 10 млн. евро на километър, а при сложен релеф могат да достигнат до около 25 млн. евро.

В заключение институтът определя Агенция „Пътна инфраструктура“ като „рисков фактор за публичните финанси“ и отново настоява за реформа в сектора. Сред предложенията се посочва и възможността за разформироване на АПИ и създаване на нова, по-прозрачна структура, която да гарантира по-ефективно управление и контрол върху средствата.