40 години след Чернобилската авария една нова книга повдига неудобен въпрос: защо България се оказва сред най-силно засегнатите страни в Европа?

„Българският Чернобил“ на проф. Димитър Вацов е изследване, което насочва вниманието към действията на властта, забавеното информиране на обществото, недостатъчните мерки и един почти непознат „втори радиационен пик“.

Много хора ще научат за тези твърдения едва сега. Според автора именно тези фактори променят изцяло разбирането за последствията от аварията в България.

Митовете, които се оказват лъжа

Един от най-разпространените митове е, че на 1 май хората са били изложени на радиоактивен дъжд по време на манифестациите. Според проф. Вацов това твърдение е фактически неточно, защото чернобилският облак достига България в ранния следобед на същия ден, когато големите прояви вече са приключили.

„Така че не е възможно дъждът, който е валял през този ден да е бил радиоактивен.“

Това обаче не означава, че ситуацията е без последици. По думите му властите продължават с масови мероприятия – на 24 май се провеждат манифестации и спортни събития, а на 18 май се организира масовият маратон „Здраве“, в който участват около 40 000 души, изложени на възможно радиоактивен прах.

„Стряскащи са цифрите – 340 000 бригадири, изпратени на полето през 1986 г., около 450 000 деца са изпратени да лагеруват по морето през лятото на 86-та…“

Според Вацов това означава, че именно най-уязвимите групи – деца, работници и земеделци, са поели най-голямата част от външното облъчване, тъй като са били постоянно навън.

Ужасяващи данни и класации

Авторът се позовава на международни източници и твърди, че България заема осмо място в Европа по замърсяване на територията според данни, приписвани на Международната агенция за атомна енергия.

Първите места се държат от Украйна, Русия и Беларус, следвани от скандинавските държави, а България се нарежда след тях.

Още по-тревожно според него е друго твърдение – страната е:

• първа по увреждания на щитовидната жлеза при деца според данни на научен комитет на ООН
• и сред водещите в Европа по общо облъчване на населението

Според проф. Вацов това несъответствие се обяснява единствено с липса на адекватни мерки или с тяхната неефективност.

Как достига радиационният облак до България

Радиоактивният облак първоначално се насочва към Скандинавия, където още на 28 април шведските станции регистрират повишена радиация и първи съобщават за проблема.

На 30 април информацията вече е потвърдена и от Полша, а на 1 май облакът достига Балканите.

„…тук има съобщение, че всичко е наред и няма никаква опасност за населението.“

Едва на 7 май по телевизията се появява официално признание за повишена радиация, като се препоръчват ограничени мерки – да не се консумират някои зеленчуци, децата да не играят в пясъчници и улиците да се мият по-често.

Според Вацов още на 4 май група български учени изготвят 14 конкретни мерки за защита, които са изпратени до правителството, но не са приети.

Специален режим за властта

В книгата се твърди още, че висшата номенклатура – около 200–300 души, е била подложена на специален хранителен режим, при който храната им е била проверявана и контролирана отделно от тази на населението.

„Всеки залък от храната им се проверява.“

Малко известният „втори радиационен пик“

Зимата на 1987 г.

Според изследването проблемите не приключват с отминаването на първоначалния облак. Авторът говори за т.нар. втори радиационен пик, който се проявява година по-късно.

Той твърди, че през зимата на 1987 г. нивата на радиоактивност в мляко, месо и местни продукти отново се покачват до стойности, близки до първите дни след аварията.

Причината, според него, е използването на замърсени фуражи, събрани след валежите през май 1986 г.

„Изрично българските учени… предупреждават многократно още август същата година това да не се прави.“

Въпреки предупрежденията, фуражите са използвани за изхранване на животните, което според автора води до вътрешно натрупване на радиация в хранителната верига.

Защо се стига дотук

Вацов посочва, че основният мотив е бил практичен – да не се изхвърлят вече наличните ресурси.

Той допълва, че в архивите липсват ясни разчети колко би струвало внасянето на чист фураж от чужбина и дали изобщо е било обсъждано като реална алтернатива.

Какво се оказва в крайна сметка

Според автора общественото възприятие дълго време е било насочено към видимите събития – манифестации, дъждове и краткосрочна експозиция.

Но реалният риск, по негови думи, се оказва друг – продължителното вътрешно облъчване чрез хранителната верига, което достига до населението месеци и дори година след аварията.

Така се оформя една различна картина на последствията от Чернобил в България – по-тиха, по-дълга и по-трудно забележима, но според автора не по-малко значима.