Премиерството се отдалечава от Габриел, а управляващите се хвърлят в „кланица за купчина власт“.Това са основните акценти, които се очертават като водещи в политическия живот на 2024 година. Но какво се свърши досега и какво ни чака?

В последните дни на 2023 г. управляващото мнозинство на ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС до голяма степен изпълни целите, които си постави при създаването на правителството „Денков – Габриел“. Промените в Конституцията и държавният бюджет за 2024 г. са факт. А България хвана последния влак за влизане в Шнген, макар и засега само по въздух и вода.

В новата година крехката властова конструкция ще се изправи пред не по-леки предизвикателства.

Макар при обединение да разполага с достатъчно гласове, за да прокара всяко решение срещу опозицията в парламента. Основната причина е, че се задават тежки междупартийни преговори за попълването на ключови за управлението на страната позиции. В регулаторите и съдебната система. Резултатите не само ще определят функционирането на държавната машина за години напред. Но ще имат отношение и към влиянието на участниците в управлението вбъдеще.

Усложняващи обстоятелства за отношенията между формалните участници във властта и неофициалният им партньор ДПС ще се явяват поредните избори.

Този път за Европейски парламент, които могат да разместят през юни политическите баланси в страната. Неофициално представители на управляващите не изключиха вариант при слаби резултати на формациите зад кабинета, продължаването на реформите да бъде оставено в ръцете на партиите, получили най-голямо доверие в евровота. Трудност се очертава и рисковата процедура по ротация на правителството през март. Изискваща пълно предварително съгласие между партньорите.

В края на миналата година съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов обяви, че за осъществяване на пълноценна съдебна реформа, освен конституционните промени, са необходими и поправки в Закона за съдебната власт. В процесуалните закони. Както и избор на нови членове на съдебния и прокурорския съвет, и главен прокурор. Заявката му очертава хоризонт на сегашното управление от поне девет месеца. Предвид сроковете по обсъждане на текстовете и процедурите по избор.

Доста по-сложен ще е изборът на ръководство на новата Антикорупционна комисия.

Промените, които „Продължаваме промяната“ прокламираше месеци наред, минаха през парламента. Но в крайна сметка беше решено тримата ръководители на комисията да се избират със 160 гласа. Това означава, че управляващите ще имат нужда от уговорка с ДПС. Кой да поеме поста в ключовия орган, който трябва да се бори ефективно с корупцията.

„Кланица за купчина власт“

В интервю за БНР в четвъртък (4 януари) Лена Бориславова от ръководството на „Продължаваме промяната“ обясни, че партията иска да предложи нов модел за определяне на кандидатите. „Вместо да бъдат партийни функционери или роднини на наши депутати, искаме това да бъдат утвърдени експерти. Които имат високи професионални качества и които се ползват с високо обществено доверие. Изразявали са своите обществени позиции, така че да има по-широк консенсус в обществото. Че именно тези хора заслужават да бъдат в регулаторите“.

Източник на „Дневник“ от управляващите определи неофициално предстоящите преговори и за механизъм и за самите назначения като „кланица за огромна купчина власт„. Позициите в тези органи са от решаващо значение. Не само защото са много (над 80 души в 17 органа). Но и защото мандатът им често надхвърля този на едно правителство.

Ще се обвържат ли още партиите зад кабинета

С няколко публични изказвания представители на ГЕРБ дадоха да се разбере, че при ротацията, която се очаква в началото на март, партията ще настоява на промяна на формулата на управление. На повече политически представители в Министерския съвет. Както и на коалиционно споразумение между двете формации.

Съставът на кабинета „Денков – Габриел“ се приема от партньорите за преобладаващо експертен.

По неофициална информация на „Дневник“ с наближаването на ротацията номинацията на Мария Габриел поражда напрежение в ГЕРБ. Където имало разбиране, че е е нужно извеждане на преден план на партийните лидери в изпълнителната власт. Представители на ГЕРБ не я възприемали като партиен човек. Защото значимата част от кариерата ѝ е в европейските институции. И все пак, източници от формацията на Борисов определят като „99% сигурно“, че не друг, а Габриел ще заеме мястото на Николай Денков.

Очакваните смени на министри

Публично представителите на политическите сили избягват да коментират евентуални смени на министри при ротацията. Но в неофициални разговори заявяват, че те са неизбежни. Отявлено досега са искани оставките на министрите на вътрешните работи Калин Стоянов и на спорта Димитър Илиев. През последните месеци или ГЕРБ и ДПС в синхрон, или „Продължаваме промяната – Демократична България“ са се противопоставяли и на министрите на:

• отбраната Тодор Тагарев заради подхода му за придобиване на бойни машини „Страйкър“. Напрежение около него имаше и заради случай с бившия съветник на Тагарев Мустафа Емин. Наказан след обвинения за грубо поведение и злоупотреба с политическо положение при потърсена помощ в „Пирогов“;
• здравеопазването Христо Хинков заради опита да отстрани директора на „Пирогов“;
• енергетиката Румен Радев около споразумението с миньорите и енергетиците;
• електронното управление Александър Йоловски заради проблемите с машинното гласуване. И твърденията з заплахи за опит за оказване на натиск при обществена поръчка;

Като най-противоречиво се очертава отношението на ГЕРБ и Борисов към министъра на финансите Асен Василев.

Преди най-яростни критици, сега двамата показват единомислие в множество аспекти: Борисов похвали Василев за Бюджет 2024 и за отказа от руски петрол. Василев индиректно зае страната на ГЕРБ и ДПС по сюжета с директора на „Пирогов“. Борисов единствен публично не възрази срещу намерението на министъра на финансите да се продават земи от Държавния поземлен фонд.

Според договорката между ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ правителството с премиер Николай Денков ще работи девет месеца. Които изтичат на 6 март 2024 г.

Ротацията не е предвидена в Конституцията и затова единствената възможна процедура е министър-председателят да подаде оставката на кабинета си. И да започне нова процедура по съставяне на правителство. Тя включва консултации при президента, без фиксиран срок. Последвани от връчване на проучвателен мандат на кандидата за премиер на най-голямата парламентарна група (ГЕРБ).

Никоя от двете групи не би могла да прокара в кабинет, без другата, така че евентуално несъгласие може теоретично да доведе до провал на процедурата. Ключов детайл е, че гласуването на кабинета става наведнъж. Т.е. без право да се одобри един министър, а да се отхвърли друг.

Ротацията трябва да бъде съчетана и със смяна на председателя на парламента – Никола Минчев трябва да смени на поста Росен Желязков. Това също става с обикновено мнозинство.

Източник – Дневник

Още новини четете в секция България.