Критично ниското равнище на Дунав вече създава сериозни затруднения за работата на АЕЦ „Козлодуй“, като централата не разполага с реален експлоатационен опит при подобни условия. Това заяви енергийният експерт проф. Георги Касчиев в предаването „Тази събота и неделя“. По думите му, ако спадът на реката продължи, може да се стигне до проблеми с помпите на бреговата помпена станция, което при най-неблагоприятно развитие би наложило ограничаване на мощността, спиране и последващо разхлаждане на реакторите.

За първи път е намалена мощността на 5-и блок заради ниското ниво

За първи път в 52-годишната история на АЕЦ „Козлодуй“ ниското ниво на Дунав доведе до превантивна промяна в работата на 5-и блок. От 21 август мощността му е ограничена с приблизително 120 мегавата. Причината е продължаващото понижаване на водното равнище на реката.

Според проф. Георги Касчиев развитието на ситуацията налага да се мисли не само за настоящите условия, но и за по-тежки сценарии, ако водното ниво продължи да намалява.

Експертът обърна внимание, че при подобна ситуация се увеличава натоварването върху бреговата помпена станция, която е ключова за осигуряването на необходимите количества вода за централата.

„Помпите на бреговата станция, за да работят, трябва да имат определен воден стълб над оста на работните колела, което трябва да е минимум 3 метра“, обясни Касчиев.

Той посочи, че към момента водният стълб е приблизително 31–32 сантиметра под необходимото ниво.

„Помпите се поставят в един по-труден режим. И доколкото те са достатъчно стари – те са монтирани там в 70-те и края на 70-те години, все пак могат да се очакват и някои проблеми с тях“, каза експертът.

Как водата от Дунав достига до системите на централата

Системата за водоснабдяване на АЕЦ „Козлодуй“ разчита на Дунав, откъдето водата се отвежда посредством два канала. Те се намират на около 300 метра от реката. След това водата преминава към т.нар. студен канал – мащабен изкуствен воден резервоар с дължина приблизително 7 километра.

Оттам водата достига до централната помпена станция, където се извършва необходимото изпомпване към различните консуматори и системи на АЕЦ.

„Там има монтирани 34 помпи, които са били предвидени за шестте блока. Сега от тях работят около 20 помпи“, обясни Касчиев.

При експлоатация на около 20 помпи се осигурява дебит от приблизително 370–380 хил. кубически метра вода на час. От това количество около 300 хил. кубически метра са необходими за кондензаторите на турбините при работа на пълна мощност.

Останалата вода се използва за охлаждане на различни съоръжения и системи в централата.

„Без работа на бреговата помпена станция не е възможно функциониране на централата“, подчерта експертът.

Възможна е кавитация и повреда на помпите

По думите на Касчиев, ако нивото на Дунав продължи да пада, условията за работа на помпите ще се влошават допълнително. Недостатъчният воден стълб може да доведе до засмукване на въздух, което от своя страна създава предпоставки за кавитация.

При подобен режим могат да се появят силни вибрации, пулсации и нестабилност на работата, а при по-тежко развитие не е изключена и повреда на самите помпи.

„Проблемът е, че няма никакъв експлоатационен опит през годините за работа в такъв режим и практически никой няма представа кога някоя от помпите ще почне да вибрира, да подскача и т.н.“, каза Касчиев.

Той постави акцент и върху възрастта на оборудването. По думите му всяка от 34-те помпи по принцип трябва да преминава през основен ремонт на всеки седем години.

„На 34 помпи трябват минимум пет помпи на година да се ремонтират“, обясни експертът.

По думите му обаче през настоящата и предходната година такива ремонти не са били извършвани.

Какви биха били последствията при спиране на помпите

Касчиев обясни, че евентуалното изключване на помпите би имало пряко отражение върху работата на реакторите. При подобна ситуация би се наложило бързо намаляване на мощността, последвано от действия за безопасното разхлаждане на реакторите.

„Ако изключи една помпа, това означава, че в скоро време най-вероятно ще изключат всичките“, заяви той.

Според експерта при такъв сценарий реакторите първоначално трябва да бъдат свалени до приблизително 1–2% мощност, при която се поддържа необходимото им състояние. На практика това би означавало преустановяване на производството на електроенергия от съответните мощности.

„В противен случай, ако почнат да изключват помпите, трябва бързо да преминат към заглушаване на реакторите и тяхното разхлаждане“, каза Касчиев.

Той отбеляза, че за целите на разхлаждането съществуват и аварийни водоизточници. Става дума за 10 кладенеца, разположени по поречието на Дунав, които могат да осигуряват необходимата вода за системите за безопасност.

Необходими са сценарии и подготовка за по-тежко развитие

Според проф. Касчиев продължаващият спад на Дунав изисква предварителна подготовка за различни варианти на развитие, включително за най-неблагоприятния сценарий.

Той смята, че институциите трябва своевременно да предприемат действия, вместо да разчитат единствено на очаквания за промяна на метеорологичните условия.

„Трябва от сега да вземем мерки и ми трябва Министерството на енергетиката да престане с тия бодряшки изказвания, да разработи сценарии, няколко сценарии, включително и за най-негативното развитие“, заяви той.

По думите му евентуалното спиране и на двата реактора би означавало отпадане на около 2000 мегавата от електроенергийната система на страната. Това би било сериозно предизвикателство, особено в часовете, когато потреблението и наличните мощности трябва да бъдат балансирани.

Касчиев не смята, че подобна ситуация задължително ще доведе до режим на тока. Той обаче очаква значителни затруднения при осигуряването на заместваща електроенергия, както и по-високи разходи.

„Заместващата електроенергия при всички случаи ще бъде с много по-висока цена, която ще се отрази на борсовите цени и, разбира се, преди всичко на индустриалните потребители“, каза той.

Влияние може да окаже и ситуацията около АЕЦ „Пакш“

Към проблема с ниското ниво на Дунав Касчиев добави и друг фактор, който според него трябва да бъде взет предвид – изграждането на временен вал в района на унгарската АЕЦ „Пакш“.

По думите му съоръжението е предназначено да помогне за повишаване на водното ниво при централата, но същевременно е възможно това да окаже влияние върху количеството вода, което продължава към долното течение на реката.

„Това е още един фактор, който ние трябва от сега да вземем под внимание“, каза Касчиев.

Той подчерта, че развитието на ситуацията ще зависи до голяма степен и от метеорологичните условия. Ако не настъпят достатъчно обилни валежи, които да доведат до повишаване на нивото на Дунав, натискът върху системите на АЕЦ „Козлодуй“ може да се увеличи.

Касчиев коментира и промените в ръководството на АЕЦ „Козлодуй“

В края на разговора проф. Георги Касчиев засегна и темата за освобождаването си от Съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй“.

Той свърза решението с позицията си по отношение на управлението на централата и заяви:

„Защото защитавах интересите на държавата, което означаваше да се противопоставя на интересите на определени олигарси“, заяви той.

На въпрос дали на негово място наистина е назначен човек с филологическо образование, Касчиев отговори утвърдително.

„По образование филолог. Не знам какви представи има за централата и за нейната работа и как ще ръководи Съвета на директорите“, каза той.

Самият Касчиев подчерта, че има дългогодишен професионален опит в ядрения сектор. По думите му той работи в областта от 1972 г., като през годините е бил ангажиран с различни компании и университети както в България, така и в други държави.