В момент, когато бизнесът очаква реформи, а държавата готви проектобюджета за 2026 година, напрежението между частния сектор и властта расте. Поредният спор се завъртя около идеята за увеличение на осигурителните вноски с 2% — мярка, която според работодателските организации ще удари работещите и ще качи цените за всички.
И докато управляващите все още не са излезли с ясни политики и обосновки, икономически анализатори и бивши министри предупреждават:
Липсата на стратегическа визия и реформи може да подкопае доверието в бюджета и стабилността на страната.
„Предложението за повишаване на осигурителните вноски с 2% е наказание за българите, работещи в частния сектор. Защото това ще намали netното им възнаграждение от една страна, а от друга ще доведе до увеличение на разходите за труд на работодателите, които в тази ситуация ще бъдат принудени да вдигнат цените“, заяви в сутрешния блок на БНТ изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов по повод параметрите на проектобюджета за 2026-а година.
„Държавната администрация се явява сериозна тежест и как така се случва, че населението на България намалява, а държавната администрация не спира да се увеличава“, добави той.
По темата за първоначалната идея минималната заплата да бъде намалена от 620 на 605 евро Иванов коментира:
„Това беше тест, за да се види каква би била реакцията на обществото и синдикатите. Като видяха реакциите, много бързо върнаха заплатата в очаквания размер от 620 евро“.
Главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев заяви:
„Общо около 22 милиарда лева на година отиват за заплати в държавната администрация.“
По думите му няма никакви обявени политики за нищо. „Къде са данъчните закони? Нямаше никакви дискусия за социалната система. Министерството на финансите защо мълчи? Никой нищо не казва“, риторично попита той.
Бившият социален министър Христина Христова каза:
„Най-важното за един бюджет е да се видят политиките и принципите, които са заложени в него. Едва когато се спазват принципите, тогава би могло да има и доверие към управляващите.“
SafeNews припомня, че когато държавата говори с мълчание, сметката винаги идва при хората. А в бюджет без визия няма числа — има страх. И ако кризите учат на едно, то е, че доверието не се печата на банкноти, то се гради с решения.
Източник: БНТ
