Екстремните метеорологични условия в Европа са убили почти 195 000 души и са причинили икономически загуби за повече от 560 милиарда евро от 1980 г. насам, съобщи Европейската агенция за околната среда /ЕАОС/.

„Близо 195 000 смъртни случая са причинени от наводнения, бури, топлинни и студени вълни, горски пожари и свлачища между 1980 и 2021 г.“, се казва в доклада на ЕАОС, цитиран от АФП.

От загубите в размер на 560 млрд. евро (605 млрд. долара) само 170 млрд. евро, или 30 %, са били застраховани, заяви ЕАОС, която стартира нов онлайн портал, в който са събрани последните данни за въздействието на климатичните екстремни явления.

„За да предотвратим по-нататъшни загуби, трябва спешно да преминем от реагиране на екстремни метеорологични явления… към проактивна подготовка за тях“, заяви експертът от ЕАОС Александра Казмиерчак пред АФП.

Според последните данни горещите вълни са причина за 81% от смъртните случаи и 15% от финансовите загуби.

Европа трябва да предприеме мерки за защита на застаряващото си население, като възрастните хора са особено чувствителни към екстремните горещини, заяви ЕАОС.

„Повечето национални политики за адаптиране и здравни стратегии отчитат въздействието на горещините върху сърдечно-съдовата и дихателната система. По-малко от половината от тях обаче обхващат преките последици от горещините, като дехидратация или топлинен удар“, заяви тя.

През лятото на 2022 г. в Европа са регистрирани повече смъртни случаи от обичайното вследствие на повтарящи се горещи вълни, но смъртните случаи през 2022 г. не са включени в данните, публикувани в сряда.

През юли 2022 г. е имало 53 000 смъртни случая повече от средната месечна стойност за периода 2016-2019 г., което е с 16% повече, въпреки че не всички от тези смъртни случаи са били пряко свързани с жегите на континента.

В Испания са регистрирани повече от 4600 смъртни случая, свързани с екстремните горещини през юни, юли и август.

Моделирането на климата прогнозира по-дълги, по-интензивни и по-чести горещини.