България отбелязва 148 години от своето Освобождение, но обществото ни продължава да изкачва своите морални стъпала към истинската свобода. В деня на националния празник писателят Димитър Недков отправи тежки послания за състоянието на нацията и цената на саможертвата, която сякаш е загубила своя съвременен смисъл.

Според него 894-те стъпала към паметника „Шипка“ не са просто архитектурен елемент, а вечен въпрос към всеки българин – достоен ли е за свободата си. „Има ли саможертва – свободата придобива истински смисъл. И това задължава“, заяви Димитър Недков, цитиран от Bulgaria ON AIR.

Кризата на европейския суверенитет

Писателят изрази остра позиция относно мястото на България и Европа в съвременния геополитически ред. Той подчерта, че понятието свобода е неразривно свързано със суверенитета, който в момента е сериозно компрометиран.

„Цяла Европа в момента е в състояние на ограничен суверенитет – вследствие на неумела организация на един много голям европейски идеал, който също е опорочен“, смята той.

Според него геополитическите интереси буквално „връзват ръцете“ на народи с мащаба на българския, което прави защитата на националния интерес все по-трудна задача.

Месиите и политическата илюзия

Димитър Недков не подмина и вътрешнополитическата ситуация у нас, която определи като „перманентно предизборно състояние“. Той разкритикува очакването на обществото за нов спасител, като посочи, че проблемът не е в лидерите, а в самите граждани.

„Много се злоупотребява с понятието „месия“, прилагайки го като нарицателно за временно пребиваващи на определени длъжности. От какво ще ни спасява новият месия? От самите нас? За да стигнем от Шипка до Петрохан, сме си виновни самите ние“, категоричен бе писателят.

Войни за ресурси в края на „златния век“

Анализът му обхвана и глобалните конфликти, които той определя като битка за физическо оцеляване и ресурси – енергия, вода и въздух. Според него човечеството навлиза в опасна фаза, в която амбициите надхвърлят наличните блага.

„Бил е златен век, когато хората са живеели щастливо и в разбирателство. Този век приключва, когато хората станаха много, а необходимите им неща останаха твърде малко“, заключи Димитър Недков.