Този силно идеализиран образ на легендарния разбойник – изключителен стрелец с лък и почти безгрешен благородник – отдавна е част от световната попкултура. В най-познатата версия на историята Робин Худ бяга в Шърудската гора, заедно със своите верни сподвижници – Литъл Джон, Скарлет, брат Тък и други. Там той започва да напада богатите пътници и да разпределя плячката сред бедните. Очаква и завръщането на крал Ричард Лъвското Сърце от кръстоносните походи, за да се възстанови справедливостта в Англия. В края на тази версия героят загива от предателство, но остава вечен символ на защита на онеправданите.

Всичко това звучи познато, но е доста различно от визията на Сарноски в новия филм The Death of Robin Hood. В него Хю Джакман влиза в ролята на остарял, изморен от битки Робин, който в края на живота си прави равносметка и осъзнава, че собствената му легенда е силно изкривена, както пише BBC.

„Искаш ли да ти кажа една тайна? Робин не беше герой. Грабеше и убиваше за удоволствие“, казва остарелият Робин.

Оказва се, че подобна интерпретация може би не е толкова далеч от най-ранните версии на легендата.

Легендата и нейните корени

Историците в голямата си част са единодушни, че зад образа на Робин Худ не стои реална конкретна личност. По-скоро той е събирателен митологичен персонаж, изграден от народни предания и разкази, възникнали в период, когато животът на обикновените хора е бил изключително тежък.

Първите писмени сведения за героя се появяват през XIV век, но устните предания за него вероятно циркулират още от XII век.

В най-ранните версии Робин не е благородник, а обикновен селянин. Познатата по-късно фигура на неговата любима Мариан се появява едва през XVI век. В тези ранни истории той не е представян като романтичен разбойник, който краде от богатите, за да помага на бедните, а като човек, който се противопоставя на корумпирани духовници и местни аристократи, които потискат населението.

В своята книга The Traitor of Sherwood Forest изследователката и писателка Ейми Кауфман описва героя по доста различен начин – като „измамник и мошеник“.

Промяната през XVI век

С течение на времето образът на Робин Худ започва да се променя значително. През XVI век легендите за него претърпяват сериозна трансформация. Съществуват данни, че крал Хенри VIII е бил почитател на тези истории и дори понякога се обличал като самия Робин Худ.

В този период героят вече започва да се представя като благородник, който не се противопоставя на самата аристокрация, а на отделни прояви на несправедливост. Така се появява и сюжетната линия с крал Ричард Лъвското Сърце, когото Робин подкрепя, докато се бори срещу неговия брат – принц Джон, представян като узурпатор.

От народен герой до попкултурна икона

През следващите векове образът на Робин Худ продължава да се изглажда и романтизира. През XIX век той вече е добре познат герой в детската литература, представян като почти безупречен защитник на справедливостта.

През XX век тази тенденция се пренася и в киното. Първата голяма екранизация е от 1938 г. с Ерол Флин, който затвърждава романтичния образ на героя. По-късно следват още версии, включително популярната интерпретация на Disney, която окончателно налага познатия днес модел – харизматичен благородник, борец за справедливост.

Сред актьорите, които по-късно се превъплъщават в Робин Худ, са и Кевин Костнър и Ръсел Кроу.

Различните лица на една легенда

Сарноски споделя, че още като дете е бил впечатлен както от версията на Disney, така и от по-мрачните средновековни предания. В някои от тях краят на героя е далеч по-жесток – той умира след предателство, включително и в една версия, в която неговата собствена роднина – игуменката на манастир – го измамва, правейки му „лечение“, при което всъщност му причинява смърт чрез кръвопускане.

Режисьорът казва:

„Не можех да си обясня как е възможно това да е един и същи герой. И това се е запечатало в съзнанието ми“, споделя режисьорът.

Ревизионистичният прочит

В своята версия Сарноски изгражда по-различен Робин Худ – човек в края на живота си, ранен и приютен в манастир. Там игуменката не е злодей, а по-скоро фигура на грижа и състрадание.

Героят се изправя не толкова срещу външни врагове, колкото срещу собствената си митология и образа, който обществото е създало за него.

Подобна интерпретация предлага и Ейми Кауфман, която стъпва върху по-старите версии на легендата. Според нея образът на Робин Худ винаги носи в себе си напрежение между героизъм и трагедия.

Тя казва:

„Всяка една от тези легенди или има трагичен край, или Робин става жертва на собствените си недостатъци“.

Между мита и реалността

Този по-мрачен прочит може да изглежда провокативен на фона на дългогодишната традиция, която представя Робин Худ като почти безупречен защитник на бедните. Все пак става дума за дълбоко вкоренен културен символ, който еволюира през векове.

Самият Сарноски не цели разрушаване на мита. Той подчертава, че не иска да „убива легендата“.

„В известен смисъл Робин Худ е като дядо Коледа, той отдавна се е превърнал в нещо по-голямо, отколкото е бил в началото“, отбелязва режисьорът.

И може би именно затова този образ продължава да живее – независимо дали като романтичен герой, исторически мит или човек с противоречива и по-тъмна същност.