Канадският министър-председател Марк Карни обяви спирането на търговските преговори между Канада и Съединените щати. Той посочи „промени в последния момент“, направени от американските преговарящи, които „са били несправедливи, икономически неизгодни и са поставили под въпрос надеждността на всяко споразумение“.

Само часове по-късно влязоха в сила новите мита на президента Доналд Тръмп по Раздел 338, насочени срещу канадски стоки на стойност 28 милиарда долара. Според първоначалните оценки митата могат да доведат до загубата на 90 000 работни места в Канада.

До провала на преговорите, дипломатическата позиция на правителството на Карни спрямо САЩ беше изключително помирителна. През май Карни призоваваше за по-тясна интеграция между Отава и Вашингтон, заявявайки, че „силна Канада ще помогне на Америка отново да стане велика“.

Сега, когато търговските преговори са изчерпани, а нови икономически щети се задават както за канадците, така и за американците, политиката на помирение изглежда е изчерпала възможностите си. На нейно място излизат гневът и ескалацията.

Искаха твърде много, предложиха твърде малко

Никой не очакваше равнопоставена сделка между Канада и САЩ. Много от търговските споразумения, сключени от второто правителство на Тръмп, са силно едностранни – обикновено САЩ налагат високи мита и изискват от другата страна ангажименти за закупуване на американски стоки.

И все пак огромната едностранчивост на американските предложения е дълбоко възмутителна. Канада е трябвало да приеме високи мита върху износа на автомобили, стомана, алуминий и дървен материал в замяна на достъп до американския пазар, на който се е радвала в продължение на десетилетия.

Към това се добавят и искания в последния момент, които биха засегнали сериозно канадския суверенитет. Сред тях са изисквания за ограничаване на защитата на френския език – една от най-дългогодишните търговски политики в канадската история – както и Вашингтон да получи право на вето върху това с кого Канада може да търгува.

За всяка държава едно неравнопоставено споразумение, което наказва националните ѝ индустрии, е повод за тревога. Но за канадците, които и без това са особено чувствителни към подигравките и обидите на Тръмп, добавянето на искания за ограничаване на суверенитета е било направо вбесяващо.

Както заяви Карни на 22 август:

„Не можем да приемем това, което те предложиха, и няма да дадем това, което поискаха. Те поискаха твърде много и предложиха твърде малко“.

Новото мито от 50%

До 22 август повечето мита на администрацията на Тръмп върху Канада следваха определен модел. Канада или беше включвана в по-широка група държави – както при глобалните мита по Раздел 232 върху стоманата и алуминия – или беше наказвана заради дългогодишен търговски спор, например този с иглолистния дървен материал.

Митото от 50% нарушава този модел. Както ясно заяви търговският представител на САЩ Джеймисън Гриър, целта е била Канада да бъде принудена да премахне провинциалните ограничения върху продажбата на алкохол и да вдигне митата върху американските автомобили.

Накратко, Канада е наказвана за това, че се защитава. Не е ясно кое е по-тревожно: убеждението, че Америка има право да продава алкохол на канадските потребители или схващането, че е нелегитимно Канада да защитава собствените си интереси.

Ответните мерки стават все по-приемливи

Още преди ескалацията 62% от канадците подкрепяха ответни мерки срещу заплахите на САЩ за налагане на мита. След последните събития този процент вероятно ще се увеличи още.

Особено впечатляващо е колко бързо и уверено Карни обеща ответни мерки „долар за долар“. Преди това той беше по-скоро скептичен към ответните мита и дори премахна част от канадските мита през септември миналата година. Сега рязката му промяна показва не просто нова стратегия, а и увереност, че канадците – както и съюзниците на страната по света – ще я подкрепят.

Ответните мерки обаче не се ограничават само до митата. През последните дни между администрацията на Тръмп и канадските политически лидери избухна истинска словесна война. Премиерът на Онтарио Дъг Форд заяви на Тръмп:

„Може да ми целуне задника“.

Лидерът на Квебекския блок Ив-Франсоа Бланше призова Канада да спре отбранителните договори със САЩ, включително покупката на американските изтребители F-35.

Възможностите за ответни действия се простират далеч отвъд търговията.

Да се каже, че това е необичайно за канадската външна политика, би било меко казано. Преди администрацията на Тръмп откритите заплахи за ответни мерки бяха изключително редки. А когато канадците все пак говореха за ответни действия, винаги съществуваше страхът, че САЩ ще накажат Канада.

Сега ситуацията се обърна. Политически фигури като бившия канадски премиер Жан Кретиен са начело на дълга редица от гласове, призоваващи да се „удари там, където боли“.

САЩ остават без време

Обичайното мнение е, че при търговски спор САЩ биха победили Канада сравнително бързо. Американската икономика е много по-голяма, страната е по-малко зависима от износа за Канада и на теория би трябвало по-лесно да понесе ответните мерки.

New York Times вече определи канадските ответни мита като нещо с „ефекта на пневматична пушка в престрелка“. Но това мнение подценява лостовете, с които разполага Канада.

Както обяснява носителят на Нобелова награда за икономика Пол Кругман, САЩ внасят от Канада жизненоважни за икономиката стоки като петрол, дървен материал, електроенергия и алуминий, за които няма евтин и леснодостъпен вътрешен заместител. Митата върху тези стоки означават по-високи разходи за американските потребители и бизнеса в момент, когато инфлацията и без това е проблем.

Чуждите правителства са напълно наясно с тези икономически трудности и с ролята, която те могат да изиграят на предстоящите междинни избори в САЩ. Както посочва американският специалист по външна политика Пол Мъсгрейв, това създава стимул за други държави да използват времето като оръжие срещу Вашингтон.

За Иран това може да означава поддържане на високите цени на петрола, за да бъдат наказани републиканците на междинните избори. За Канада това означава да остави републиканците да защитават крайно непопулярна търговска война.

Отава може също така да калибрира митата си така, че да засегне райони с уязвими републикански места в Камарата на представителите и Сената, като Охайо, Мичиган и Мейн. Демократическите кандидати в тези щати вече се надпреварват да атакуват републиканските си опоненти заради подкрепата им за търговската война на Тръмп.

Въпросът не е дали Канада може да победи САЩ – не може. Въпросът е дали може да нанесе достатъчно болка на правилното място и в правилния момент, така че търговската война да стане политически скъпа за Вашингтон.

Две визии за бъдещето на Канада

През последните 18 месеца реакцията на Канада към администрацията на Тръмп беше водена от конкретна визия за бъдещето. Според нея администрацията на Тръмп може да бъде отвратителна, но е само временно явление и един ден ще си отиде. Когато това се случи, отношенията ще се нормализират. Затова Канада не трябва да прави нищо, което би застрашило дългосрочните отношения със САЩ.

След миналия уикенд обаче започва да се оформя съвсем различна визия за бъдещето.

Според нея Канада е трябвало да изпрати ясен сигнал, че администрацията на Тръмп е преминала червената линия. Ако американското правителство не плати политическа цена за агресивното си поведение, нищо няма да попречи на бъдещи администрации да следват същата политика.

Дали канадците са готови да понесат жертвите, необходими за тази по-твърда визия за бъдещето, е нещо, което само времето ще покаже.

The Conversation/превод: SafeNews