На 16 май във Виена се проведе финалът на „Евровизия 2026“. Победител в юбилейното 70-о издание на конкурса на Европейския съюз за радио и телевизия за първи път стана България, представена от певицата DARA с песента „Bangaranga“.

Конкурсът обаче премина на фона на най-мащабния бойкот в историята му. Заради участието на Израел, Испания, Ирландия, Нидерландия, Исландия и Словения отказаха да изпратят свои представители в Австрия. Освен това телевизиите в тези държави отказаха да излъчват конкурса и вместо това показаха документални филми за конфликта в Палестина.

Руското издание „Ведомости“ обръща на това как геополитиката влияе на песенния конкурс „Евровизия“ през годините

Политиката преследва „Евровизия“ още от 60-те години

Конфликтите около конкурса често възникват именно заради политика.

Първият сериозен сблъсък на интереси е през 1969 г. в Испания, когато страната все още е управлявана от диктатора Франсиско Франко. Тогава Австрия бойкотира конкурса и отказва участие в държава без демократични ценности.

През 1975 г. Гърция също се оттегля от конкурса, провеждан в Кипър, в знак на протест срещу дебюта на Турция, чиито войски преди това нахлуват на острова.

През 2005 г. Ливан трябва да дебютира на „Евровизия“. Страната обаче поставя условие — по време на излъчването по местните телевизии участието на Израел да бъде заменено с рекламна пауза.

Европейският съюз за радио и телевизия отхвърля искането, тъй като конкурсът трябва да бъде излъчван изцяло. В резултат ливанската певица Алин Лахуд остава у дома, а страната не само губи таксата си за участие, но и е глобена за късния отказ.

На „Евровизия 2012“ в Баку не пристигат представителите на Армения. Решението е взето след смъртта на арменски войник в Нагорни Карабах на границата с Азербайджан. И в този случай Ереван получава санкция за отказа си в последния момент.

Най-голямото политическо противопоставяне избухва през 2026 г.

Най-сериозният политически сблъсък в историята на конкурса избухва именно тази година. През декември 2025 г. BBC съобщава, че Исландия, Ирландия, Испания, Нидерландия и Словения отказват участие заради допускането на Израел, въпреки предишни уверения на Европейския съюз за радио и телевизия, че подобен сценарий няма да има.

Освен бойкота, телевизиите в тези страни отказват и да излъчват конкурса. В отделените часови пояси вместо „Евровизия“ са показани документални филми, посветени на конфликта в Палестина.

Скандалите между участниците също са част от историята

Не по-малко известни са и конфликтите между самите изпълнители. Един от най-големите скандали избухва през 2006 г. в Атина. След като отпада на полуфинала, представителката на Исландия Силвия Найт (истинско име Аугуста Ева Ерлендсдотир) излиза пред журналистите и започва скандал.

„Вие сте неблагодарни копелета! Гласувахте за уродите от Финландия, които дори нямат истински гримьор“, заявява певицата след поражението си.

Реакцията шокира представители на много държави, включително и самите исландци. По-късно обаче става ясно, че скандалното поведение е част от сценичния образ на Силвия Найт.

През 2024 г. в Малмьо, Швеция, е дисквалифициран представителят на Нидерландия Йост Клайн. Местните медии съобщават, че певецът влиза в конфликт с телевизионен екип и с израелската изпълнителка Еден Голан, към която се отнасял пренебрежително заради войната в Газа. Шведската полиция потвърждава, че е подаден сигнал за „заплахи от страна на мъж“. Европейският съюз за радио и телевизия обявява: „Докато тече разследването, смятаме по-нататъшното му участие в конкурса за нецелесъобразно.“

Самият Клайн заявява, че наказанието не отговаря на извършеното.

Как се ражда „Евровизия“

Идеята за международен песенен конкурс възниква през януари 1950 г. и принадлежи на генералния директор на Швейцарската телевизия Марсел Безансон. Членовете на Европейския съюз за радио и телевизия подкрепят предложението му за създаване на развлекателна програма, която да насърчава културния обмен между страните от следвоенна Европа.

Инициативата официално е одобрена на Генералната асамблея на ЕСРТ в Рим на 19 октомври 1955 г.

Първоначалната цел на конкурса е да помага на автори и изпълнители да създават оригинални поп песни и да развиват творчеството си чрез сравнение с музиката на колеги от други държави. Зад тази идея стои и друга важна цел — популяризирането на телевизията, която по онова време тепърва навлиза масово в европейските домове.

Първата „Евровизия“ се провежда на 24 май 1956 г. в швейцарския град Лугано.

Разпадането на СССР и Югославия променя конкурса

През 90-те години, след разпадането на Съветския съюз, броят на участващите държави рязко нараства. През 1994 г. за първи път участват седем държави от бившия социалистически блок, сред които Русия, Полша и Словакия.

През 1996 г. за първи път е въведен квалификационен кръг, който намалява броя на участниците от 28 на 22.

Разпадането на Югославия също променя конкурса. На „Евровизия 1993“ дебютират Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения, а през 1998 г. за първи път участва Северна Македония. След окончателния разпад на Югославия през 2007 г. в конкурса вече участват Сърбия и Черна гора.

Как се променят правилата

Увеличаването на броя държави засилва ролята на зрителите. През 1997 г. на Австрия, Германия, Швеция, Швейцария и Великобритания е позволено да определят резултатите чрез телефонно гласуване. От 1998 г. този метод става основен за всички участници.

През 1999 г. „Евровизия“ окончателно се отказва от оркестъра на живо и преминава към фонограми и минусови записи.

В началото на XXI век конкурсът окончателно се превръща в стартова площадка за млади и малко известни изпълнители. През 2004 г., заради огромния брой желаещи, е въведен форматът с полуфинали.

През 2013 г. се появява традицията „Парад на знамената“ — тържествено шествие на всички участващи държави преди финала. От 2025 г. правилата стават по-строги и вече са разрешени само знамена, предоставени от организаторите.

Какви са правилата днес

Песента трябва да е нова и да не е изпълнявана публично преди септември на предходната година;
Продължителността ѝ не може да надвишава 3 минути;
Участниците трябва да са над 16 години;
Крайният резултат се формира 50% от жури и 50% от зрителски вот;
Всеки член на журито и зрителите дават точки за 10 песни;
Забранени са явни политически жестове и рекламни кампании.

Така през годините „Евровизия“ постепенно се превръща не само в музикален спектакъл, а и в сцена, на която все по-често избухват политически, обществени и международни конфликти.

Източник – Ведомости/Превод:SafeNews